МИТРА - 1. Древно индо-иранско божество на светлината и доброто. Култът на Митра е разпространен през римската епоха (края на I до нач. на IV в.) по българските земи от войниците и търговците от Мала Азия. Извършва се в пещери. Митра се изобразява като силен младеж, облечен в къса фригийска дреха, с фригийска шапка, стъпил върху гърба на бик, когото убива с къс меч. Към бика скача куче. Отстрани са представени двата додофори с факли: единият символизиращ светлината (деня), а другият - тъмнината (нощта). Върху релефите на Митра се срещат образите на Слънце и Луна, олтари, врани и сцени от живота на Митра.
В България са открити много релефи на Митра и няколко митремиума (при с. Крета, Плевенски окр.).
2. В одеждата на православните свещеници - кръгла, позлатена и украсена със скъпоценни камъни и религиозни емблеми епископска шапка (корона), слагана по време 'на богослужение. С Митра(корона) са изобразени цар Борис-Михаил (Флоренция), Кирил и Методий (църквата. "Св. Климент", Рим).
Източници: БАН