Дружество на севернобългарските художници
Дружеството на севернобългарските художници е основано на 2 ноември 1919 по примера на Дружеството на южнобългарските художници, но с 10-годишно закъснение. Инициатори са живеещите в Русе художници, голяма част от тях учители. Те обединяват всички артисти, живеещи в Северна България и през Великденската ваканция на 1920 правят изложба, с която слагат началото на новата организация. В изложбата участват Атанас Михов, Александър Лазаров, Димитър Радойков, Стефан Петров, Екатерина Стойчева, Николина Драгиева, Кирил Русев, Йорданка Славчева, Коста Ангелов, Авксенти Вълов, Димитър Арнаудов, Васил Стефанов.
Изложбата има огромен успех в Русе. На 1 януари 1921 Дружеството наброява 36 членове и избира настоятелство. Организира изложби в Русе, Шумен, София. 11 членове на Дружеството участват като организация в Юбилейната изложба (1896-1921) в София.Те са Атанас Михов, Александър Лазаров, Димитър Радойков, Екатерина Стойчева от Габрово, Георги Василев, Георги Кашев, Стефан Ковачев от Шумен, Димитър Гемеджиев, Никола Йовчев, Наум Попанастасов, Христо Казанджиев от Търново, Иван Вълчанов.
Тъй като много от художниците работят като учители и местят местожителството си в Южна България. По тази причина дружеството на успява да укрепне като организация, груповият му живот не е много активен и значението му за развитието на нашето изкуство не се измерва с високи показатели, както Дружеството на южнобългарските художници. Съществува до 1944, когато влиза в състава на Съюза на художниците в България, преименуван през 1959 на СБХ, Съюз на българските художници.