Градска художествена галерия Пловдив е втората след НХГ държавна художествена галерия в страната, основана през 1952. Първоначалният й фонд от 300 художествени творби е събран от пловдивските музеи, институти, учреждения и частни сбирки. Към 30 декември 1983 той наброява над 4000 оригинални художествени творби - живопис (1800), графика (1300), скулптура (150), приложно изкуство (250), икони, църковна утвар и щампи (500). Освен него галерията притежава богат плакатен и репродукционен фонд, както и специализирана библиотека с над 5000 тома.
По своя характер Пловдивската художествена галерия е музей на изобразителните изкуства. Старата сграда на ул. "Васил Коларов" 15, в която се помещава галерията, е недостатъчна за опазване и популяризиране на богатия й художествен фонд. Малката експозиционна площ не позволява излагането на повече от 200 творби, поради което периодично се извършват частични промени в експозицията, създадени са два филиала на галерията в града, в експозицията не е застъпено чуждестранното изкуство.

В 8-те зали на галерията е проследена развитието на бълг. изобразително изкуство от епохата на Възраждането до днес. Тук се намира първият български светски портрет от 1812 - "Портрет на Софроний Врачански" от неизвестен автор, както и редица творби на възрожденски художници: Николай Павлович и Станислав Доспевски (между тях и дипломната работа на Доспевски в Петербургската академия - "Акт - голо тяло"), Георги Данчов - живописен "Портрет на Васил Левски", творби от Д. Добрович и др.
Със значителни художествени творби са представени Ив. Мърквичка, Ан. Митов, Ярослав Вешин, Цено Тодоров, Ив Ангелов, Г. Митов, Б. Денев, Н. Маринов, Ст. Иванов, Ив. Лазаров, Ан. Николов, Хр. Станчев, Данаил Дечев, Н. Михайлов, Михаил Лютов, Гочо Савов, Ат. Михов, Ал. Мутафов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, В. Бараков, Давид Перец, Ив. Христов, К. Цонев, Б. Ангелушев, Ил. Бешков, Ал. Жендов, Н. Петров, В. Захариев, Ал. Божинов, С. Венев. Вл. Димитров-Мйстора, Атанасов, Нягул Станчев, В. Стоилов, Ненко Балкански, Н. Танев и др.
От по-новите автори колекцията притежава творби на Дечко Узунов, Ненко Балкански, Светлин Русев, Ив. Фунев, Н. Шмиргела, Найден Петков, Ив. Кирков, Г. Баев, Хр. Нейков, Вл. Гоев, Т. Панайотов, Румен Скорчев, Л. Диманов. М. Недкова, М. Гарудис и мн. др. Между тях видно място заемат пловдивските художници - Живка Пейчева, Петко Абаджиев, Д. Киров, Хр. Стефанов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Георги Божилов - Слона, Хр. Брайков, Колю Витковски, Виктор Тодоров и др.
Във фонда на галерията се намира и значителна колекция от творби на чужди автори, образци на старите национални школи (венецианска, немска, френска, холандска - XVI-XVII в.), на балканските школи от XIX в., на съвременното изобразително и приложно изкуство от страните от бившия соцлагер, Япония.

Освен постоянната експозиция на ул. "В. Коларов" галерията притежава още две експозиционни помещения в Стария Пловдив: Филиал "Къща на народннте художници" на ул. "Кирил Нектариев" създаден през 1966 в двуетажна сграда от средата на XIX в., реставрирана в пръвоначалния си вид, с характерна възрожденска архитектура. Тук са изложени творби на пловдивските автори Христо Станчев, Цанко Лавренов и Златю Бояджиев. Постоянна експозиция "Икони от Пловдивския край" - открита през 1975 на ул. "Максим Горки" 22, в старо възрожденско училище.тази експозиция има за цел да покаже едни от най-добрите образци на иконописното майсторство, с които е богат Пловдивският край. Над 70 творби от XV-XIX в. илюстрират изкуството на безименни и известни бълг. зографи, както и връзката на този край с други художествени центрове. Някои от иконите многократно участват в изложби в чужбина. Между изложените експонати от епохата на Възраждането има творби на работилите тук зографи от Самоковската художествена щкола: Христо Димитров, синовете му Захарий Зограф и Димитър Зограф и внука му Станислав, Доспевски. Между тях са "Архангелски събор" от 1836 - единствената у нас подписана икона на Димитър Зограф, "Богородица на трон с младенеца" - най-ранната подписана икона на Христо Димитров (1787). Изложени са и икони от Тревненската художествена школа, творби на одринските майстори, работили години наред в църквите на Пловдив и Пловдивския край.