ПЕЙЗАЖ (фр. paysage, нем. Lапdschaft - гледка от страната) - живописно или графично изображение най-вече на природна гледка. Пейзажният жанр включва и градския, селския, и индустриалния пейзаж, със или без природна рамка. Пейзажът може да бъде чист пейзаж или оживен с човешки и животински фигури, превозни средства и др. Пейзажът може да бъде и като фон, среда на битова, историческа и др. композиция.

Пейзажът ни напомня, че всички ние сме част от едно цяло, което, за удобство наричаме природа.  От художника-пейзажист се очаква да улови географската характерност на местността или селището, природните или архитектурните форми, пространството, светлината, въздушната перспектива, вярното съотношение между близкия и далечния план, веществената специфичност на земята, водата, небето.
Художникът маринист трябва да улови и подаде убедително водната маса и нейната динамика - вълни, прибой.

Сред най-големите български пейзажисти са Генко Генков, Марио Жеков, Георги Баев.

Пейзажът се появява доста късно в изкуството - През 17ти-18ти век. Преди това можем да видим части от пейзаж в картините на Леонардо да Винчи, които издават нещо повече от топографски интерес. Но фактически преди 17ти век, преди появавата на Русо, Констабъл и Търнър, разходката сред природата, планините и др. са смятани за убежище на бандити и опасно място. Преклонението пред природата, пейзажът, както и работата на открито /пленер/ са невъзможни без гения на Русо, който създава теорията за сливането на човека и природата.

Пейзажът в България. С развитието на бълг. живопис най-късно като самостоятелен жанр се обособява пейзажът. По време на Възраждането природните мотиви заемат все по-голямо място в стенописите и иконите и се интерпретират значително по-реалистично, отколкото при средновековното изкуство. Наченки на пейзажен жанр в България се явяват във възрожденската стенописно-бояджийска украса на къщите - медальони и алафранги като съчетание с пейзажи (пристанища, градове, природа). Захарий Зограф прави пръв акварелни пейзажи изгледи от аязмото на Кукленския манастир и водопада при Бачковския манастир.

След Освобождението 1878 г.  природата като сюжет намира най-убедително художествено тълкуване във фигуралните пленерни композиuи и някои пейзажи на Ярослав Вешин и Иван Ангелов.

Едва през периода 1900 -1918 г. бълг. пейзаж бележи извънредно плодотворно развитие и добива престиж. През тези години се засилва тенденuията към ярка индивидуална изява на творците, стремящи се да изразят в произведенията си своя интимен мир и спеuифично светоусещане. През този период работят първите значителни бълг. пейзажисти - Н. Петров, Ат. Михов. Ал. Мутафов, Ас. Белковски и др.