Борис Данков ( 1906 - 1997 г. ), е български художник, живописец.

Той е роден на 19 август 1906 г. в с. Казачево, Ловешко. През 1926 г. завършва Държавно
педагогическо училище „Княз Борис Търновски“ (1926) и специалност живопис в
Художествената академия, София (1931).

Борис Данков живее деветдесет и една години и работи до края на живота си.
Ученикът на големия Никола Маринов усвоява брилянтно акварелната техника.
Но за разлика от много наши съвременици днес, които остават подвластни на учителите си за
цял живот, Борис Данков избира свой път. Дори творбите му се родеят повече с един от другите
ни големи художници Константин Щъркелов, отколкото с тези на учителя му.
Само може да гадаем докъде би стигнал Данков в своето развитие като акварелист. Другото му
акварелно отприщване е през 60-те г.на ХХ в., когато работи от натура в Полша, в творбите от
този период цветът е друг, въздействието също.

Освен кратките биографични данни, художникът Борис Данков е израснъл в бедно семейство
на село и упорито се изкачва нагоре. Трудна е съдбата на този талантлив художник.
След завършването на художествената академия, той, освен, че рисува прави добра кариера.
Стига до заместник - ректор на Академията – дясна ръка на Илия Петров и съветник в комитета
по култура. Познат е като добър педагог с чувство за хумор, строг и взискателен към учениците
си, както и към подчинените.

Автор на портрети, пейзажи, натюрморти, скулптури, монументална керамика, стенописи,
фигурални композиции. Неговите картини „Кубрат и синовете му” и „Трима срещу триста”
последователно са експонирани в централния олтар на Мъжка гимназия „Цар Борис III”, Ловеч.
Паметни са и неговите картини „Селски бунт“ и „Кръвен данък“.

Главен инспектор по рисуване в Министерството на народната просвета
(1949-1950).

Преподавател, доцент, професор и заместник-ректор на Националната художествена академия
(1951-1969). Съветник в Комитета за култура.

Негови творби са показвани през последнитее години в столичните галерии “Сезони”,
“Ракурси” и “Лоранъ”.

[Редактирай]