Боян Радев е български колекционер, както и олимпийски шампион по класическа борба категория до 97 кг.
Боян Радев е безспорно един от най-прочутите наши колекционери, мнозина използват името му като нарицателно в тази област. Притежава както древни и антични произведения, така и една от най-обширните сбирки от икони и живопис от български класици. Освен обширна, колекцията му се слави с високо качество, голяма заслуга за което има нейният експерт – големият български художник Иван Вукадинов, който е съветник и братовчед на Боян Радев.
Боян Радев Александров е роден на 25 февруари 1942 г. в село Мошино /днес квартал на Перник/.
Олимпийски шампион по борба в категория до 97 кг в Токио през 1964 и в Мексико през 1968.
Световната титла грабва през 1966 г. в Толедо, през 1962 и 1967-а е втори на световните шампионати.
Титлата "Спортист на годината" у нас му е връчена през 1964, 1967 и 1968 г.
През 2008 г. Радев бе приет в Залата на славата на Международната федерация по борба в Оклахома.
Цялата сила и коравост на бореца Боян Радев обаче се разпада при вида на една малка статуя или живопис от някой от нашите майстори. Започва да събира своята колекция още през 70-те, когато никой не се интересува от стари майстори и ресурсите на държавата са насочени към съвременните художници и социалистическия реализъм. Боян Радев, благодарение на своя братовчед Иван Вукадинов, развива неочаквана страст към произведенията на български художници, забравени от соц режима. Така натрупва най-голямата частна сбирка от творби на Майстора, Бенчо Обрешков и пр.
„Когато аз колекционирах старите български майстори, никой не им обръщаше внимание. И те струваха по 100-200 лева. След като събрах една фантастична колекция на тези майстори и започнах да правя изложби с картини на Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, на другите свят им се извиваше, като ги гледаха. Всичко е свършено вече. Картините са при мен.” – сп. Тема

В Националния исторически музей има зала, носеща неговото име. В нея са творбите, дарени от бореца на музея.
През 2002 Боян Радев показва 300 от картините в колекцията си в изложба в Софийската градска художествената галерия.
Завършил едва четвърто отделение и започнал живота си като каруцар, днес Боян Радев остава на вид простодушен и винаги казва, че „не е забравил откъде е тръгнал”. Живее в една стая с картините си, които постоянно го изместват и изземват цялото пространство. Спи на малко диванче, за да има място за повече изкуство около него.
Носител на орден Стара Планина

Бисери от Боян Радев

„Спя на това канапе, само с едно одеяло, без чаршафи. Така ми е по-приятно, по-хубаво. Не искам да забравям произхода си.”

Чисто и просто съм общ работник в колекционерството.

Едно 90 на сто от колекционерите са под влиянието на жените си. А жените нямат никакъв вкус към изкуството.

-На повечето колекционери, които познавам, жените им искат да имат картини, които да им пасват на тапетите, на канапето или на килимите. Изкуството не е това, а много тънка работа и не е за всеки.

Манталитетът не позволява на жените да бъдат добри колекционери. Контактувал съм с такива дами и като започнат да говорят, ми вдигат кръвното.

Изкуството при мен струва пари. Който купува, трябва да плати много.

Моят допинг беше свинско бонфиле с боб. Много го обичам. Както ме виждаш, на 63 години съм и целият съм бетон. Изпил съм 50 тона уиски и съм изпушил един ТИР пури и не съм мръднал.

Дано децата ми един ден продадат по-изгодно работите от колекцията ми. Защото, ако ги продадат на ниски цени, ще се обърна в гроба два пъти.

Сп. Тема

На въпрос Кой е вашият идол в живота?, той отговаря - Боян Радев. Защото съм започнал от каруцар в ТКЗС, а съм спечелил два златни медала на олимпиада и имам една от най-големите колекции картини поне на Балканите. Сигурно е, че съм едиственият спортист, който се занимава с изкуство и колекционира. Други спортисти имат милиони и милиарди, но не са си купили една картина. Боря се с Боян Радев цял живот, но не мога да го победя.

Мара Калчева, Почнах като каруцар, станах Боян Радев, 7 Дни Спорт, 19 януари 2006