Ци Бай Ши е един от най-известните китайски творци. Пабло Пикасо го нарича „най-великия художник на ориента”. Той успява да впечатли много авангардни артисти и мислители с модерността и добре премерената простота на образите си.

Роден е на 1 януари 1864 година в Ксиангтан Хунан в бедно семейство. Живее с родителите си, техните родители и осем по-малки братя и сестри. Успява да ходи на училище по-малко от година,заради болест. След нея е твърде слаб да продължи и трябва да си остане у дома и ето как, едва 14 годишен започва да се занимава с дърворезба. Въпреки че няма никакво по-сериозно художествено образование, той изучава различни техники на рисуване, включително калиграфия и изработване на печати.
Темите на творбите на Ци включват почти всичко - животни, насекоми, растения, човешки фигури.Според него „картините трябва да са нещо между харесване и нехаресване.” Това, което е уникално за Ци Бай Ши е, че работите му звучат съвременно без в тях да личи каквото и да било влияние от западните артисти, които са се отличавали осезаемо от тогавашния китайски стил. Някои художници го оценяват и заради „свежестта и спонтаността, с която той успява да разчупи добре познатите жанрове – птици и цветя, насекоми и треви, ученици и пейзажи”. Въпреки че Ци Бай Ши не е първият художник занимал се с малки детайли от природата, той е ценен заради прецизноста и красотата, с които сътворява тези до болка познати теми. Някои от художниците оказали най-голямо влияние върху изкуството му са Бада Шанрейн (или Жу Да), рисувал през династията Кинг и Ксу Вей, творец от династията Минг.
Макар и известен и ценен творец в родния си град Хунан, той започва да пътува и да търси вдъхновение навън едва когато навършва 40. По време на своите странствания той попада на много популярното в този период, училище в Шанхай и среща Ву Чангшуо, който става неговото ново вдъхновение. Още един човек,който оказва голямо влияние е Чен Шизенг, с когото се среща 15 години по-късно в Пекин. След 1917 Ци се установява там. В последните си творчески години той продължава да открива нови вдъхновения. Творбите му от това време най-често изобразяват мишки, скариди или птици.
Освен това е добър и в направата на печати и нарича себе си „късметчето на 300 каменни печата”.
През 1953 бива избран за президент на Асоциацията за китайски артисти.
На 16 септември 1957 издъхва в Пекин.

 

[Edit]