Андре Дерен е френски артист и художник, един от създателите на Фовизма – заедно с Анри Матис и Вламенк. Редом с Пикасо и Брак взима участие в разработване на теориите на кубизма.
Роден е през 1880 в Шато, Франция. Докато следва за инженер през 1898 записва за разнообразие курс по рисуване, където среща Анри Матис. През 1990 заедно с Вламенк наемат общо ателие. Първите му опити в рисуването са пейзажите. Между 1901 и 1904 служи в арвията и прекъсва образованието си. Анри Матис обаче вече е сигурен в таланта му и моли родителите на Дерен да му разрешат да зареже инженерството и да се отдаде на живописта. Чарът на Матис е убедетилен и Дерен се мести в Академия Жулиен.
Дерен и Матис работят заедно през лятото на 1905 в средиземноморското село Кольор и през същата година показват своите свръхиновативни картини на Есенния Салон. Ярките неестествени цветове кара критика Луи Ваукселе да ги нарече „дивите” /от фов – диви/ и така се създава движението Фовизъм. През март 1906 известният арт търговец Амброаз Волар изпраща Дерен в Лондон да създаде серия от градски пейзажи. В 30 картини /29 от тях още съществуват/ Дерен създава портрет на Лондон, радикално различен от всичко правено преди него включително кръстникът на импресионизма Клод Моне. Със смели багри и нови композиционни решения Дерен създава пейзажи от Темза и Тауър Бридж. Те остават сред най-популярните негови произведения.
През 1907 друг арт търговец, Даниел-Хенри Канвейлер купува всичко нарисувано от Дерен, осигурявайки му по този начин финансова независимост. Дерен започва да експериментира със скулптура /камък/ и се мести в най-живия квартал на художниците за това време, Монмартър за да бъде близо до своя приятел Пикасо и другите известни артисти.
Андре Дерен е един от най-големите приятели на българина Жорж Папазов в Париж. „Внушителен на ръст, като че ли изсечен от гранит, с умни очи и спокойно лице” го описва Папазов в книгата си „Моят приятел Дерен”.
Именно в този период той преминава от фовизма към по-приглушени тонове и в изкуствовото личи влиянието на кубизма. Прави илюстрации в примитивен стил към първата прозаична книга на Аполинер L'enchanteur pourrissant (1909). През 1910 прави изложба в Мюнхен, а през 1913 – в Ню Йорк.
В своята книга „Живият Монпарнас” /с. 237/ Жан Пол Креспел описва дома на Дерен на ул. „Дуание”, където бил съсед Жорж Брак:
„Събрал невероятно количество предмети и произведения на изкуството, стари стилови мебели, африкански статуетки, златни накити, архаични скулптури...” Дерен се стремял да създаде модерна живопис с изкуството на музеите, което предизвиквало подигравки сред приятелите му.
През 1916 той илюстрира първата книга на Андре Бретон, в която вече личи изучаването му на стила на старите майстори, заради което търпял толкова подигравки. През 1919 прави сценографията на балета на Дягилев La Boutique fantasque for Diaghilev.
През 1928 вече прави изложби по целия свят. По време на Втората световна война той е ухажван от немските окупатори в Париж, защото за тях представял престижа на френската култура. През 1941 дори приема покана да замине за Германия, където фашистката пропаганда се възползва от името му. След войната е обвиняван нелепо в подкрепа на фашизма.
Умира през 1954 след като прекарва няколко години с болни очи – заразени по време на войната. Картините на Дерен в момента вървят по 6 млн. долара.
 

[Edit]