Роден в Ботроп, Германия

1913-1915 - Учи в Художествена академия, Берлин
1916-1920 - Учи в художествените академии в Есен и Мюнхен
1919-1920 - Учи в Баухаус, Ваймар
1922-1933 - Преподава в Баухаус
1933 - Преподава в колеж Блей Маунтин, САЩ
1950-1960 - Преподава в Йейлски и в Харвардски университет и в Академия по изкуствата, Ню Хейвън
1960-те - Създава монументални творби в САЩ и в Европа
1950-те - 1980-те - Изложби: Милано, Ню Йорк, Берн, Кеймбридж, Париж, Щутгарт, Мюнхен, Кьолн, Лондон, Берлин, Касел, Амстердам, Синсинати
1996 - Живопис от серията "В чест на квадрата" - $ 600 000
1908-1913 - Работи като учител в Рурска област, Германия.
1923 - Асистент на Ласло Мохоли-Наги.
1925-1933 - Професор и заместник-директор в Баухаус. Първите преподаватели в “Баухаус” са Йоханес Итън, Лайнъл Файнинджър и Герхард Маркс, като към тях се присъединяват и небезизвестните художници експресионисти Георг Мухе, Паул Клее, Оскар Шлемер и Василий Кандински. В този първи период на училището, те съсредоточават вниманието си върху това да научат “чираците” на основните свойства на материалите, както и значението на простите геометрични форми – кръг, квадрат и т.н. Главните действащи фигури са Итън и Мухе, които обаче попадат в конфликт с Гропиус, понеже са тясно свързани със сектата “Маздазнан” и правят открита пропаганда сред учениците.
 

1922 - Итън е принуден да напусне, като на негово място са назначени Йозеф Алберс и Ласло Мохоли-Наги. Двамата нови преподаватели имат различни схващания за индивидуалното творческо развитие и затова, следвайки един по-близък до индустриалното производство подход, започват да организират посещения във фабрики.
“Баухаус” навлиза в един различен период, повлиян от творческата група “Де Стил” и руския конструктивизъм. Графичните творби от този стил са семпли и преднамерено модерни, отличаващи се с използването на “новата типография”. Въпреки огромното значение на това учебно заведение, то е плашело местната власт с чудатите си преподавателски методи и нестандартните хрумвания на неговите възпитаници. Ето защо след като Националсоциалистическата партия печели изборите във Ваймар, тя съкращава наполовина отпусканите за “Баухаус” доходи и така Гропиус е принуден да премести училището в Десау. Десау като индустриален град предлага финансова подкрепа на “Баухаус” при условие,че училището се самофинансира частично от производство и търговия на дребно със собствена продукция.

Така през 1926 проектираната от Гропиус училищна сграда става реалност. А самата нейна архитектура със своята високорационална модулна структура от предварително изготвени елементи и подчертано геометричен стил, отбелязва повратен момент в развитието на училището от занаятчийските умения към индустриалния функционализъм.

[Edit]