АНИШ КАПУР е британски скулптор от индийски произход. Името му се нарежда сред най-успешните личности от художествената сцена в съвременното изкуство. Награден е през 2003 г. с ордена на Британската империя, и е обявен за негов командор (този орден има различни степени, най-представителната от които е рицар). Член е на Кралската академия за изобразителни изкуства в Лондон и е избран за академик. Влиянието на творчеството му засяга аспекти от различни национални и религиозни традиции и обществения живот днес. Скулпторът търси диалог с важни общочовешки каузи, заради което е обявен за почетен член на Британската асоциация за хуманизъм.

Аниш Капур е роден в Бомбай (Мумбай)на 12 март 1954 г. Майка му е с еврейски произход, баща му е бил служител в системата на пощите. „Заплатата на баща ми за една година не можеше да покрие един самолетен билет до Лондон, което правеше пътуването ми невъзможно. Което превърна идеята да се занимавам с изкуство не просто в някаква опция, а стремеж да се преобразя и развивам.”

Капур живее в Лондон от 1970 г. Първото учебно заведение , в което се учи, е Хорнсей колеж за изкуствата, а по-късно и Училището за изкуство и дизайн, Челси.

След първите си стъпки и натрупана популярност, творбите му започват да бъдат показвани в Тейт Галери, Лондон, Художествената галерия, Базел, Домът на изкуствата, Мюнхен, Немската секция на веригата от музеи Гугенхайм, в Берлин, Мадрид, Виена, Бостън... Аниш Капур представлява английското модерно изкуство на биеналето във Венеция през 1990 г., където е отличен с премията за най-добър млад художник. През 1991 г. получава наградата „Търнър”. Особен интерес предизвикват някои от проектите му като например „Облачно небе” в Милениум парк в Чикаго и „Небесно огледало” в Рокфелер център, Ню Йорк. Тяхното инсталиране и ефект са създали световната слава на твореца и бележат все по-големия интерес към неговото творчество...

Творбите на Аниш Капур са композирани изящни извити форми, за различните случаи едноцветни, прозрачни или ярко оцветени в някои от техните фрагменти. Най-често скулпторът осъществява намеренията си така, че да ангажира вниманието на зрителя и да го въведе в интелектуален процес в размисъл над вложеното в творбата. Ефектът на взаимодействието между зрител и творец разчита да произведе шок и любопитство чрез размерите на творческия предмет и изчистената му красота, будеща мистерията чрез архитектониката, тъмните кухини, осезаемостта на отражения, а и чрез различните съседни повърхности, както и очарованието чрез отразяващи в творбата фигури и фасади.

Ранните му творби разчитат на различни натрупвания от оцветен прах, чисти и ефектни пигменти за покриване на определени архитектунични структури или на пространствата около тях. Подобно използване на пигментни форми характеризира първата му изложба и нейния общ характер като визия – изложбата му "Скулптура" в галерията Хейуърд, Лондон през 1978 година. Тази практика е била вдъхновена от натрупаните пирамиди от ярко цветни пигменти на пазарите и пред храмове на Индия. Но художникът работи, за да излезе от конкретните граници на биографичния си свят и да се превърне в трансцедентен, космичен говорител на много по-силни състояния. „Актът, че Пикасо така разнообразно освобождава творческото си Аз и е толкова разнообразен, е предмет на възхищение и пример.”

Неговите по-късни работи са от плътни, дялани камъни, много от които са издълбани с отвори и кухини, често напомнящи с играта от обеми, близки и далечни форми за двойнствеността (земя-небе, материя-дух, лекота-тежест, тъмнина-светлина, видимост- невидимост, съзнание - безсъзнание, мъжко и женски родство, физика и ум). Неговите най-нови произведения са огледални, отразяващи огромни площи от околното пространство и превръщащи го в деформирана структура от отражения, които окото прави, а и огледалните повърхности сами провокират. Използването на червен восък също е част от репертоара на Капур - напомня плът, кръв и преобразяването на една материя в друга. „Червеното, това е цветът на телата ни отвътре навън.” – можем да цитираме скулпторът. „Винаги ме е интересувала тъмнината, която носим в себе си...”

Аниш Капур е осъществил редица мащабни произведения, включително „Taratantara” (1999), която е висока 35 метра, „Марсий” (2002), направена от стоманена тръба.

През 2000 г. една от творбите на Капур „Параболична вода”, състояща се от бързо въртящи се оцветени води, бе инсталирана отвън на Millennium Dome в Лондон. През 2001 г. скулпторът осъществява проекта си „Небесно огледало”, което отразява небето и околността. През 2006 г. е показана „Вратата през облаците” , осъществена от 110 тона неръждаема стомана с огледално покритие и инсталирана в Милениум Парк, Чикаго. Зрителите могат да минават свободно под скулптурата и да се наблюдават отразени в различните нейни издатини.

През есента на 2006 г., Капур прави второто „Небесно огледало”, което е било инсталирано в Rockefeller Center , Ню Йорк . В текущите планове на скулптора е да издигне паметник на британските жертви при атентата на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, и проектирането и изграждането външната визия на две метро станции в Неапол.
През 2009 г. Аниш Капур стана първият гост артистичен директор на фестивала в Брайтън. Своите ангажименти там, художникът свързва с общо сътрудничество със писателя Салман Ружди.
С мащабите на неговото мислене, не бе изненада, че Капер стана инициатор за изграждането на подобно съоръжение - стоманената кула "Орбита" - една от забележителностите на олимпийския комплекс в Лондон. Кулата се извисява в Олимпийския парк в източната част на британската столица. Височината й е 114 метра. В кулата "Орбита" има асансьор и панорамна площадка с ресторант. Стойността на проекта се изчислява на 22,3 милиона британски лири или 35,8 милиона долара.
Голяма част от сумата е предоставена от стоманодобивната компания "Арселор Митал", която принадлежи на един от най-богатите хора във Великобритания Лакшми Митал.
Според Капур, ние живеем в пост-фройдовата ера, когато за разлика от епохата на сюрреалистите, е по-сложно да се очертаят субективните граници на творческия процес и колко по-сложен е той да се отдели от личността. „Моята работа не е история на неврозите ми.”
За пет седмици, през месеците май и юни, в Гран Пале, Париж е била инсталирана огромната инсталация „Монумента” на Аниш Капур. Огромната инсталация е създадена от 18 тона PVC, които изпълват вътрешността на Гран Пале и приблизително заемат 13,500 кв. метра площ. Идеята й е на базата на библейски мотиви.
ArtPrice.bg съдържа богата информация за дейността на Капур: „Аниш Капур реализира своя най-нов проект „Левиатан” в Гран Пале”, „Аниш Капур беше избран да създаде уникална скулптура за тазгодишната MOMUMENTA в Гран Пале, Париж” ,”На 5 март в Манчестър, Великобритания, ще бъде представена ретроспективна изложба на един от най - известните и провокативни скулптори на нашето време.”, „Деймиън Хърст и Аниш Капур - най-скъпо продадените артисти на Фрийз, Лондон” и мн. др.

[Edit]