Микеланджело Меризи да Караваджо (на италиански Caravaggio), наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник. Роден е на 28 септември 1573 година. С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма.

В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.
 

В един хубав ден през 1606-та, когато 33-годишният Микеланджело да Караваджо работи в Рим, с няколко приятели решават да поиграят на топка. По време на играта обаче, се развихря жесток спор. (То това се случва и днес, виждаме го често. Наистина, в тия улични спортни кавги и крамоли рядко участват гениални художници. Но – времената се менят. Както и художниците.) В един миг освен думите във въздуха блясват и други, по-материални доводи. Испански ками и сицилиански сгъваеми ножове. Караваджо е силен и бърз. И един от противниците му пада на земята пронизан. Караваджо изчезва от полесражението. Противникът му издъхва.

За Караваджо не остава друг избор, освен или да се предаде и да понесе наказанието си, а то е смърт, или да избяга в чужбина. За един римлянин най-близката чужбина по това време е Кралството на двете Сицилии – и столицата Неапол. И Караваджо избира бягството. Пристига в Неапол, където никой не го преследва. За една година успява да стане утвърден неаполитански майстор. Всъщност – именно неговото влияние прави Неапол от сравнително второстепенен за изкуствата град в истински артистичен център. Но Караваджо не се спира. Той има буен и явно доста мрачен характер. Работи с невероятна продуктивност. Велико е това, че можем да разгледаме живота му през неговите картини. И да не мислим за убийството, извършено в Рим. В тези най-активни години Караваджо рисува големи платна на религиозна тема: Седемте деяния на милосърдието, Свети Йероним над книгата и Саломе с главата на Йоан. Ала явно характерът му е прекалено неспокоен и мрачен, за да остане всичко наред. През 1609 г. Караваджо отново се замесва в случаен скандал. В някаква кръчмарска разпра. И сам бива жестоко обезобразен.

Микеланджело да Караваджо влиза в историята на Възраждането като един от първите художници, започнали да работят в техниката киароскуро. Това е техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон и се е смятала за революционна в артистичните кръгове на Средновековна Италия. Най-голяма слава художникът придобива с работите си върху библейски сюжети, сред които „Жертвоприношението на Исак”, „Юдит обезглавява Олоферн”, „Каещата се Магдалена” и много други.

Последните години от живота си Микеланджело Меризи (каквото е името на художника) е прекарал на юг в Италия, бягайки от правосъдието. Караваджо умира на 18 юли 1610 година. Обстоятелствата около смъртта на художника бяха обвити в мистерии в продължение на столетия. Според една от версиите той е бил убит заради прекалено свободните си религиозни възгледи. Според друга – той е бил покосен от малария. Трета версия предполага, че той е умрял на път за Рим, където е искал да измоли прошка от църквата за своя прекалено разпуснат начин на живот.
 

[Edit]