Ман Рей (на английски: Man Ray, Emmanuel Radnitzky, Rudzitsky, 27 август 1890- 18 ноември 1976 ) е американски фотограф, един от най-известните представители на художествената фотография в света.
Завършва Академията за изящни изкуства в Ню Йорк. Кариерата му започва като топограф и графичен дизайнер. През 1911 г. се занимава с живопис и скулптура и поддържа тесни връзки с европейския авангард. Четири години по-късно вече работи като фотограф на свободна практика. През 1917 г. става един от основателите на нюйоркската група на дадаистите.

През 1921 г. заминава за Париж, където работи като професионален моден и портретен фотограф и става известен със снимките си на известни личности като Анри Бретон, Джеймс Джойс, Арнолд Шьонберг, Бранкузи, Пикасо, Матис и други. Големият обрат в кариерата му настъпва с първата му мащабна изложба в парижката галерия – книжарница Librarie 6. В артистичните среди получава подкрепа с препоръки от Луи Арагон, Тристан Цара, Пол Елюар и Макс Ернст, но въпреки това не успява да продаде нито една картина. Спестяванията му бързо намаляват и той започва да се издържа с фотография като прави портрети на Андре Бретон, Джеймс Джойс, Арнолд Шьонберг, Бранкузи, Пикасо и Матис. Ателието му се превръща в свърталище на бохеми от модния свят на цял Париж, които го провокират да посвети свободното си време на своите сюрреалистични търсения и да представя света като случаен и прекъснат поток от събития.

По думите на Бретон, Ман Рей превръща фотографията в „изкуство, по-богато на изненади от живописта”. Случайно се запознава и със знаменита за времето си певица и модел Кики дьо Монпарнас в парижко кафене. Тя е негова любовница и модел на някои от най-известните му фотографии, една от които „Виолончелото на Енгр” от 1924 г. В тази фотография буквата “f” върху гърба на голото женско тяло е препратка към кубистите и техния култ към струнните инструменти – мандолини, цигулки и китари, което е ясно застъпено в техните натюрморти. Тюрбанът препраща към прочутата „Турска баня” на класическия художник Жан-Огюст Доминик Енгр, в която централната фигура е гола жена, обърнала гръб на зрителя. Тюрбанът е заимстван от ориенталските елементи в произведенията на Енгр, но същевременно е забележка към студената еротика на сцената в турската баня. Заглавието „Виолончелото на Енгр” е намек за дългата традиция в създаването на музика като алегория за любовната игра.

През 1940 г. се връща в Съединените щати и се установява в Холивуд, където преподава живопис и фотография. През 1951 г. се завръща в Париж и остава там до смъртта си. Ман Рей се смята за един от пионерите на съвременната фотография. Заедно с Лий Милър разработва процеса на соларизация и го използва предимно в портрети, но и също и в актова фотография. Неговите „рейографии“ имат съществен принос за развитието на фотографията без фотоапарат. Аз не фотографирам натурата, аз фотографирам своето въображение”, казва Ман Рей, за да опише лаконично своето творчество. Артистът, който е силно повлиян от дадаистите, затваря фотографията в „тъмната стая” на лабораторията и създава причудливи постановки от подръчни предмети, аранжира ги в абстрактни и човекоподобни фигури. Отказва се от дословното предаване на реалността, освобождава се от каноните на фотографията като занаят и превръща „писането със светлина” в израз на творческото си мислене. Артистичният му подход е съпътстван от множество експерименти в процесите на проявяване и копиране, с които достига да характерните си рейографии и соларизации.

През 1976 г. Ман Рей умира в своето студио в Париж на възраст 86 г. Епитафията на надгробната могила гласи „Безпристрастен, но не равнодушен”.

[Edit]