Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Michel Vrubel ((1856 – 1910))


Michel  Vrubel

Михаил Врубел е роден на 6 (17) март 1856 г. в Омск, в семейство на действащ военен, участник в Кримската война (1853-1856). От 1874 до 1880 г. следва в Юридическия факултет на университета в Санкт Петербург, а след като го завършва, се записва в Художествената академия (1880-1884). Там негов преподавател е големият педагог проф. Павел Чистяков (1832-1919), а негов колега и приятел е Валентин Серов, който е сред най-големите имена на руското изобразително изкуство.


Врубел работи в областта на живописта, графиката, декоративно-приложното изкуство, той е художник на театрални костюми и сценограф, илюстратор и архитект. Михаил Александрович мечтае да обедини в своето творчество изкуството с живота; той често използва изразните средства на монументалния стил и характерните за руското изкуство форми, като ги поставя в хармонично взаимодействие със специфични орнаментално-ритмически решения, присъщи на модернизма.

Тези естетически и творчески отношения ясно личат в негови забележителни творби като триптиха „Фауст” (1856), в „Утро” (1897), но изкуството му излиза от рамките на модернизма и символизма, тъй като голямата цел на художника е да създаде сложна, одушевена картина на света, в която да събере светът на човешките чувства и на природата - „Пан” (1899), „Към нощта” (1900), „Люляк” (1900).
В периода 1889-1891 г. в дома на индустриалеца и меценат Сава Мамонтов (1841-1918) Врубел рисува, може би, най-известната си картина - шедьовъра „Демон (седящ)” (1890), вдъхновен от безсмъртната едноименна поема на гениалния руски поет и драматург Михаил Лермонтов (1814-1841). От тези години до края на века художникът ръководи керамичното ателие в Абрамцево, където създава великолепни образци на вази, декоративна скулптура, съдове... По негови проекти са изработени печките и камините за московския и абрамцевския дом на семейство Мамонтови, за църквата „Спас Неръкотворни”.


Днес посетителите на виенския „Кюнстлерхаус” могат да се насладят на изящните керамични творби на живописеца, които разкриват неговия необхватен талант в друга светлина. Изящните майолики като „Момиче с цветен венец” (1900), „Морска принцеса” (1900), „Садко” (1890) привличат с уникалната хармония между модернизъм, метафизика и иновативност, в които ясно се откроява грандиозния творчески потенциал на художника. Тези произведения кореспондират по великолепен начин с прекрасните малкоформатни ескизи с молив на Врубел, а своеобразна кулминация на прекрасно аранжираната експозиция е мащабното платно „Полетът на Фауст и на Мефистофел” (1896) - с размери 133 х 424 см, допълнено по особено чувствен начин от лиричния акварел „Пролет” (ок. 1900).


През 1896 г. по поръчка на Мамонтов, художникът рисува паното „Микула Селянинович” и „Принцеса Греза” за Всеросийското изложение в Нижни Новгород, а през 1899-1903 г. прави още едно пано със сюжета на втората творба, но този път за фасадата на прочутия московски хотел „Метропол”.
Деветдесетте години на XIX в. са много ползотворни и художникът създава още няколко емблематични за своето творчество произведения: „Венеция” (1893), „Испания” (ок. 1894), „Гадателка” (1895); илюстрира произведения на Лермонтов, „Анна Каренина” (1878) на Лев Толстой (1828-1910), а за Московската частна опера на Мамонтов работи по сценографията на спектакли като „Садко” (1897), „Царска невеста” (1899), „Приказка за цар Салтан” (1900) от Николай Римски-Корсаков (1844-1908).


Творческият маниер на Врубел, който се формира в този период, се отличава с декоративност и с драматична експресивност, характерна за византийското и древноруското изкуство, съчетани с цветовото богатство на венецианската живопис. Художникът одухотворява природата и я превръща в свой учител. Той обича да казва: „Създадената от природата форма е вечна. Тя има душа”, и още: „Всичко е декоративно, и само декоративно.” Врубел виждал света, като „свят на безкрайно хармониращи чудни детайли”.
Големият руски художник Константин Коровин (1861-1939), който също е живял и работил в Абрамцево, казва за творчеството му: „Врубел рисуваше орнаменти поразително, не заимстваше никога и от никъде - винаги бяха негови. Взимаше хартия, отмерваше размера, държейки молив, перо или четка, и в различни части на листа полагаше твърди линии, като ги съединяваше на различни места, а след това рисуваше цялата картина.”


Четири години преди да напусне този свят - на 1 (14) април 1910 г., Врубел ослепява, а до края на живота си остава в психиатрична клиника. Той така и не разбира, че е удостоен със звание „академик” от Академията на науките на Русия, не знае и за триумфалния успех в Европа на дружеството „Светът на изкуството” („Мир исскуства”), в което членува. Художникът се оказва откъснат от културните и политически събития, съпътстващи първото десетилетие на XX в., но още приживе неговата личност е превърната в легенда. Художниците от кръга „Синята роза” („Голубая роза”) го смятали за свой учител и показвали негови картини в изложбите си, а поетите Александър Блок (1880-1921) и Андрей Бели (1880-1934) се прекланяли пред изкуството му, което изиграло изключително голяма роля през т.нар. „Сребърен век” (Fin de siècle), или „краят на века”…


В творчеството си Врубел отразява идеите на модернизма и символизма и поставя основите на нови направления в изобразителното изкуство. Световноизвестният руски художник Кузма Петров-Водкин (1878-1939) казва: „Врубел беше нашата епоха”...
 

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!