Рада ПОПТОШЕВА е български художник, живописец и модел на художника Евгени Поптошев.

Рада Поптошева е лиричен и поетичен художник, съпруга на Евгени Поптошев и майка на Людмила Поптошева. Нейната майка Анастасия Хаджипетрова е завършила рисуване в Женева.

Рада Добрева ПОПТОШЕВА  е родена е на 24.VI.1914 - поч. на 25.V.1984, София. Завършва (1935) Живопис в Художествената академия, София, при проф. Димитър Гюдженов, където среща бъдещия си съпруг Евгени Поптошев. Позира за една от най-известните му картини "Голо тяло"

Работи в област пейзажа и натюрморта. В портретите, предимно на млади жени, момичета и деца, с лирично чувство създава наситена живописна атмосфера: "Портрет в червено" (1940, НХГ), "Доротея" (1943, НХГ), "Детски портрет" (1945, ХГ, Русе), "Дете с цвете" (1947), "Дъщерята на художничката" (1956, НХГ), "Нона" (1962, НХГ), "Людмила" (1966), "Райна княгиня" (1966), "Юноша" (1972, ХГ, Стара Загора), "Дете" (1977), "Иглика" (1977), "Посещение в музея" (1978) и др. С богати ко¬лоритни гами и живописен синтез са изградени натюрмортите и пейзажите: "На¬тюрморт с грозде" (1962, Токио), "На прозореца" (1973, СГХГ), "Розобер" (1972), "Монмартр" (1973), "Дюна" (1974), "Тераса" (1974, ХГ, Ботевград), "Бряг" (1977, НХГ), "Бране на тютюн" (1977, Полша), "Пролет" (1978), "Есен" (1979), "Натюрморт с дюли", "Смолян(1981) и др.

Рисува сeрия пейзажи: 'Прозорец" (1977-1978). В екип със съпруга си Евгени Поптошев създава многофигурни композиции из детския живот: "Редактори" (1954, СГХГ), "Футболисти" (1956, Министерски съвет) и др.; "Детето и неговия свят" ( 1980, Алжир). Предпочита техниката на маслените бои. От 1933 участва в почти всички ОХИ, в изложби в чужбина: Москва, Букурещ, Париж, Хамбург, Атина, Будапеща, Алжир и др. Устройва самостоятелни изложби в София: (1946, 1962, 1966, 1972, 1977; 1981 - юбилейна изложба). Нейни творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Русе, Бургас, Хасково, Ст. Загора, Ловеч Самоков и др. и частни сбирки в България и чужбина Париж, Токио, Бон, Стокхолм, Алжир Наградена с ордените "Кирил и Методий" - III ст. (1964) и 1 ст. (1972), "НРБ" - III ст. (1976)

[Edit]