Констабъл е художник-романтик. Известен е като пейзажист, основно с изгледи от Дедъм Вейл, околността около собствения му дом. През живота си успява да продаде само около 20 картини и не е широко признат. Става член на Кралската академия на 52 години (8 години преди смъртта си).

По това време работите му са ценени доста повече във Франция и дори картината му „Кола със сено“ (The Hay Wain, 1821) е показана в Парижкия салон през 1824 г. Това е едно от най-известните му платна - на него е изобразена гледката към мелницата Флатфор на река Стоур, собственост на бащата на художника, мелничар. В творческото развитие на Констабъл се очертават няколко периода, първият период 1800- 1811 се определя от годините в Академията и пътуванията из страната и включва първия разцвет в изкуството на Констабъл с картините “Малвърн Хол”,“Къщата на Уили Лот”,”Мелничен поток”.

Вторият период е от 1811 до 1819г. Това десетилетие за Констабъл е период на щастливи открития и същевременно на създаване на творби с по-строга архитектоника, по тежък контур, по-прецизен детайл (“Белият кон”).
Третият период (1820-1828г.) е големия триумф на Констабъл. Негови картини се излагат в Париж и предизвикват възторжени вълнения сред прогресивно-романтично настроените художествени среди.

През последния, четвърти период (1829-1837г.) Констабъл създава някои от най-съвършените си картини. Изучавайки внимателно старите пейзажи, детайлно наблюдава и пресъздава природата, без обаче да се ограничава само с наблюдение на формата. Закърмен с трепета на Дедъмската долина, той изучава цялата атмосфера, гъстотата на въздуха, която определя тоналните нюанси. Още в първите работи личи големият му интерес към поведението на човека в природата: човешката фигура е в най-естествено положение-обикновено в момент на труд или почивка, редом с инструментите за работа. Констабъл приема човека като частица от природата, равностоен на нея по силата на своя труд, но прекланящ се пред нейната нежност, пред величието й.
Пейзажистьт Констабъл рисува и доста портрети - по-голямата част от тях са по поръчка, за да си осигури препитанието. Изпълнява ги добросъвестно, но равнодушно, в общи линии традиционно, без да нарушава грубо основните норми на официалната естетика.

Констабъл постига истински живописни откровения. Обича да рисува огрени от слънцето пейзажи, точно по пладне или след дъжд, когато зеленината е още свежа и влажна. Един от авторите с най-голямо значение за развитието на френската живопис.
 

[Edit]