Калмаков, Николай Константинович (23 януари 1873, Нерви, Италия - 2 февруари 1955, Шел, Франция) - художник, графичен дизайнер и илюстратор от руско-италиански произход. Роден в семейство, който е живял в Италия – майка му била италиянка , а бащата руски генерал. Учи в Италия отначало, а по-късно отива в Русия, където през 1895 г. завършва Императорското училище по правоведение колеж (56-ти випуск). В списъка на завършилите е записан под името Колмаков.

От 1905 г. Колмаков започва да се появява в изложбите на различни художествени сдружения, но не принадлежи на нито едно от тях. В спомените на колеигте си е определян като много оригинален човек, винаги носен от някакъв мистичен огън. Бил заобиколен от старинни мебели и книги, обичал да се рови в старото изкуство, сам произвеждал боите си. Изненадвал малкото си приближени с разкази как е рисувал дявола по натура.
Бил е член на секта, поддържана и от Григорий Разпутин, според която половото въздържание е особено ценно и важно духовно средство, а отношението към жената било като към причината за злото в света.
През Първата световна война е призован в армията, но скоро бива прехвърлен да помага в болниците. Не напуска веднага Русия след революцията, защото е мислил, че събитията ще се надделеят от обичайния ред. След 1920 годино напуска Русия и живее в Париж.

Във Франция води съществуване, към което не допуска никой, най-малко от всичко руси като отказва срещи със средите на бившите си сънародници (отговарял им, че е италианец). Последната му емоционална връзка е с гватемалка, която придобива неговите картини. Така че когато вече стар се мъчи да се свърже с организации, които да го подпомагат в старостта, се оказва, че не може да заплаща въпросните услуги или да ги обезпечава срещу картините си. През 1955 г. този руски емигрант, аристократ и художник умира сам, в неизвестност и бедността в болницата де Лани, която се е намирала в северната част на Париж. Погребан е в гробище с кръст и ограда, подложени на корозията на времето.

След смъртта на художника, в малката му стая в Hotel De Ла Roshefuko (където живее в Париж преди старостта) са открити повече от четиридесет от неговите произведения, които се смятат за ексцентрични, безполезни и заключени в някакво хранилище, а скоро и забравени.
По време на самотен живот на един художник рисува своите творби, които отразяват неговата мания в борба с мъченичеството, аскетизмът, спад, духовността и сексуалността. Днес можем да го имаме като пример за руския Art Nouveau, чрез който образите му говорят за творчески дух, лутащ се между лудостта и гения.

[Edit]