Родоския колос е едно от седемте чудеса на античния свят. Гигантска статуя на гръцкия бог на слънцето Хелиос е създадена от скулптора Харес и била поръчана от жителите на града в началото на трети век преди нашата ера. Харес е построил статуята за 12 години - от 292 до 280 г. преди Христа. Съществуването й е продължило само около 65 години.

Средствата за гигантската статуя били събрани от продажбата на счупените оръдия, с които Деметрий I Македонски обсадил Родос с 40-хилядна войска. Жителите на острова искали да се отблагодарят за застъпничеството, което вярвали, че Хелиос направил за тях. Освен че го почитали като бог на Слънцето, местните хора вярвали, че той е създал острова и го е изнесъл на ръцете си от морските дълбини.
Според легендата творението на Харес представлявало висок и строен юноша с лъчист венец на главата. Той стоял на мраморен постамент, леко наклонен назад и напрегнато гледал надолу. Статуята се издигала точно на входа в пристанището и била видима от близките острови. Влизащите кораби минавали под разкрачения Хелиос.

В основата си статуята била направена от глина. Отгоре била покрита с бронзови листове. За грандиозния монумент били използвани 500 таланта (13 тона) бронз и 300 таланта (8 тона) желязо. Колосът обаче се издигал сравнително кратко време. През 226 г. преди Христа статуята била разрушена от земетресение. Според описанието на Страбон коленете й били счупени. Владетелят Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул накарал родосци да се страхуват, че ще обидят Хелиос, и те отказали.

Страбон твърди, че останките от Родоския колос лежали на земята в продължение на 800 години. Но дори в това състояние паметникът привличал много посетители. Чак през 654 г., когато арабите превзели Родос, те продали отломките от статуята на търговец от древна Едеса в Месопотамия. Така поне твърди в летописите си Теофан Изповедник.