Кийт Харинг става изтъкната личност в Ню Йорк през 80-те - "център" за общността на световноизвестните художници, изпълнители и музиканти, чието творчество взема своите знаци от градската улична култура. Той е вдъхновен от графитите, комиксите, музиката, танците, изобразителното изкуство и популярната култура. Харинг счита като важна черта на изкуството то да бъде публично. Рисунките му по тениски, значки или стикери са неразделна част от неговата философия, че "Изкуството е за всички". Харинг добива огромно влияние върху своето поколение, и въпреки, че кариерата му се развива малко повече от едно десетилетие, ефектите на визуалната му лексика все още отекват силно.

Като помощник и приятел на Анди Уорхол (1928-1987), Кийт Харинг постепенно постига революция в изкуството с неговия безпогрешен за идентификация, напълно уникален стил. В Ню Йорк, през времето на консерватизма на ерата на Рейгън (Ronald Reagan (1911-2004) американски политик и актьор, който става 40-ия президент на Съединените щати (1981-1989), Харинг най открито прави всичко за да подчертае социалните злини на това време. Той взема ясна позиция срещу крайностите на капитализма и се ангажира с позиция срещу ядрено разоръжаване, опазването на околната среда и равните права за всички, независимо от етнос, цвят на кожата, религия или сексуална ориентация.


Кийт Харинг е роден в Рединг, Пенсилвания през 1958 г. При пристигането си в Ню Йорк, за да учи в Школата по изобразително изкуство (1980), той е бил вдъхновен от идеи, които са процъфтявали извън формалните настройки на галерии и музеи, а и е привлечен от оживената свобода на гей общността. Харинг е образован и ангажирани художник, който е обхванат от енергията и духа на творческата актуалност - той се озова в една среда с много от много от активните си съвременници-художници, като Жан-Мишел Баския (1960-1988), Франческо Клементе (1952), Георг Кондо (1957 г.), Кени Шарф (1958), Джон Ахеарн (1951) и групата Раммелзее… Неговата дисциплина и страст за работа, осъществявана най-често в публичните пространства, го подтиква да организира и участва в изложби и представления на живо в клубове и да бъде постоянно в галериите.

Чуства се вдъхновен от работата на своите предшественици, включително Пикасо (1881-1973), Фернан Леже (1881-1955), Стюарт Дейвис (1892-1964), Жан Дюбофе (1901-1985), Пиер Алешински (1927) и Уилям Бъроуз (1914-1997); от идеите на Кристо (1935) и най-вече от Анди Уорхол и уникалната му симбиоза от изкуство и живот. Кийт Харинг е бил твърдо решен да посвети кариерата си на създаването на едно наистина публично изкуство.

Кариерата Харинг продължава само за едно кратко, но интензивно десетилетие. Неговата творска идентификация е утвърдена в над 100 самостоятелни изложби през 1980-те. Харинг е особено активен в публичната сфера. Той завършва над петдесет стенописи в десетки градове по целия свят, много от които са били създадени в болници и детски домове. Към момента на смъртта си от свързаните със СПИН усложнения на 31-годишна възраст, Харинг е постигнал международна слава, не само като художник, но и като граждански активист. През последните години от живота си, той използва славата си, за да се повиши осведомеността в борбата срещу СПИН и в опит да се намали стигмата, свързана с това заболяване. Той винаги говори открито за своя ХИВ статус. През 1989 г. създава фондацита Кийт Харинг. От този ден в съответствие с ясно формулираните цели тази фондация подкрепя организации, които предоставят възможности за образование за непривилегированите младежи и организации, които се занимават с образование, превенция и грижа по отношение на СПИН и ХИВ инфекцията.

[Edit]