Повече от 3 десетилетия Сашо Стоицов е в авангарда на най-интересните търсения в изкуството. Той е сред малцината български художници, които предвещават големите промени в изкуството ни след 1989 г. и продължават да са изненадващи и новаторски настроения и днес.
Активният му творчески път започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции. Картината „Програма Братанов“ е отхвърлена от журито на първата му самостоятелна изложба като отчуждена и твърде песимистична. Независимо от това Сашо Стоицов много бързо се налага като един от най-интересните живописци.
В края на 80-те, на прага на прехода, той не само участва в най-емблематичните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на „Група Благоевград“.
Сашо Стоицов е единственият български художник, който намира смисъл и мотивация да се занимава с миналото и неговата визуална риторика. Прави го през неговите символи (петолъчки, търнокопи, лопати) в живописни творби, дървопластики и акварели.
След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г. той започва да използва нова техника – стиропорен картон, цветни хартии и скочове. Художникът създава паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ в поставянето на граница между видимото и ирационалното.
Сашо Стоицов е роден през 1952 г. в Благоевград. През 1971 завършва Националното училище за изящни изкуства в София. От 1998 живее в Ню Йорк и София. Участва в някои от най-важните за развитието на българското изкуство изложби: „Земя и небе” (1989), „Каймак-арт“ (1992), „N-форми? Реконструкции и интерпретации” (1994), „ВидеоХарт” (1995) , Първо международно биенале „Африкус 95”, Йоханесбург, ЮАР, „Експорт-Импорт“ (2003), Биенале „Август в изкуството“ (2004), „Защо Дюшан? (2012) и много други. Организира редици самостоятелни изложби. Носител на Наградата на М-тел за съвременно българско изкуство (2008).
[Edit]