Наложил се на световната фотографска сцена и познат добре в България, Жолт Сабоки (1941–2009) завършва журналистика, работи като стругар, занимава се активно с фотография. Става прочут с поредица самостоятелни изложби в Унгария и други европейски страни. Още от 1974 година се насочва към фотографско изследване на отделни културни центрове и пояси, с което става основоположник на жанра научно-историческа фотографска книга в Унгария. Според Сабоки истинското място на фотографията е на изложби или в албуми, в по-широк контекст, в който се формира обща картина и вече става дума не за отделни изображения, а по-скоро за светоглед.

Сабоки въвежда в Унгария жанра на книга, писана със светлина и образи. От 18-те му албуми една от най-успешните му работи е Българските манастири (1983). На територията на Унгарското кралство са построени повече от петстотин крепости – отчасти върху антични и ранно-средновековни основи. Много от тях са изградени след голямото монголско нашествие през 13 век, но по-късните епохи значително ги променят, докато след приключването на войните с турците и австрийците от 18 век идва времето на тяхната бавна разруха.

[Edit]