Ненко Димитров БАЛКАНСКИ е роден на 20 септември 1907 в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество "Рисувач". Завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930. Специализира (1939-1940) във Франция, Италия, Германия. Работи като учител по рисуване в провинцнята и в София.
Започва своя творчески път през 30-те години. През 1937 е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа "През прозореца" (сега в Русенска ХГ) сметнат за изключително постижение в живописта. Вълнува се от живота на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели.
Членува в Дружество "Родно изкуство". Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.).
През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Лиляна става неговият вечен безплатен модел. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си и иска мнението й.

От 1947 е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София. Ненко Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.
През 1972 получава наградата зa живопис на експозицията в Кан еюр мер

Реди Юбилейна изложба в София (1975). Ненко Балкански е починал на 9 септември 1977 г в София. През 1980 г. съпругата му Лиляна дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели. Част от творбите попадат в колекцияте на НХГ, но повечето отиват в галерията на родния му град Казанлък, който е музей, филиал на Градският исторически музей “Искра”.
.
Освен тях дарява Лиляна Балканска дарява и къщата им на ул. „Латинка“ № 12 в София за музей. Къщата на ул. „Латинка” стои затворена много дълго време. През тези години някои картини изчезват безследно оттам. Сред тях е и "Лиляна" (1946).

През 2007 по случай 100 години от рождението на художника в НХГ се открива голяма ретроспективна експозиция с негови произведения.
„Неговият своеобразен характер и в изкуството, и в живота, често предизвикваше завист, която след смъртта му доведе до десетилетия забвение” – твърди изкуствоведът Бисера Йосифова.

Най-известни негови творби: "Семейство" (1936, НХГ), "Семейството на работника " (1940, НХГ), ,,ІІІ кла¬са" (1938, НХГ), "Жената с медалиоиа" (1937, НХГ), "Георги Димитров в затвора - 1918" (1949, НХГ), "Портрет на композитора Д. П. Иванов" (1952, НХГ), "Портрет на Валеска" (1946, НХГ), "Момчето с мундхармониката" (1943, НХГ), "Дамски портрет" (1950). Негови творби се намират Националната художествена галерия, ХГ Казанлък, Русе, както и в Германия, Чехословакия.

Издава графичния албум "Созопол", С., 1967; автор е на монографии за Дечко Узунов (1955) и Мара Георгиева (1963).

Други награди:

за живопис "Владимр Димитров Майстора" (1975)
Димитровска награда (1952),
Ордени "Червено знаме на труда" (1957 и 1959), "Кирил и Методий" - І ст. (1963),
и „Георги Димитров" (1967).

"... Ненко Балкански е сложен и противоречив характер. Той носи в себе си чертите на юношеската любознателност, извисила го до равнището на богато ерудирана личност. Общителен и словоохотлив, той лесно печели приятели, но не си е спечелвал врагове..."
Димитър Остоич