Борис Антонов МИТОВ /1891-1963/ е български художник, живописец.
Борис Митов е пример за академичен художник. През целия си живот той рисува в четирите учебни дисциплини: натюрморт, пейзаж, голо тяло, портрет, прилага академичните канони с вътрешна убеденост, чужда на неговите съвременници. Борис Митов е сред най-ярките наши портретисти, рисува образи на видни културни и обществени дейци. Пресъздавава индивидуалния характер благодарение на своя реалистичен рисунък и пластичност. Той е застъпник на психологическата линия в портрета.
Борис Антонов МИТОВ е роден на 11 януари 1891 във Варна. Починал е на 6 юли 1963 в София.
Борис Митов развива таланта си от дете и започва да участва в изложби едва 15-годишен.
Завършва (1910-1911) общия курс на Художественото индустриално училище в София. Заминава за Париж, където посещава Академията за изящни изкуства. Връща се у нас и довършва образованието си /1915/ при проф. Иван Мърквичка. Преподавател (1924-1929) и професор (1929-1959) по Рисуване и Живопис в Художествената академия, София. През Първата световна война Борис Митов е военен художник (1915-1918).
Участва в ОХИ, прави успешни изложби в чужбина. Негови творби притежават НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Ст. Загора, Казанлък, Кюстендил, Габрово и др. държавни и частни колекции в България и 'в чужбина. По-значителни творби: "Портрет на майка ми" (1918, НХГ), "Пред огледалото" (1919), "Портрет на художника Иван Мърквичка" (1921, НХГ), "Портрет на д-р Витанов" (1924), "Портрет на художника Сирак Скитник" (1924, НХГ), "Портрет на публициста Димитър Мишев" (1925, НХГ), "Портрет на скулптора Марин Василев" (1925, НХГ), "Портрет на художника Антон Митов" (1926, НХГ), "Автопортрет" (1927, НХГ), "Портрет на изкуствоведа Андрей Протич" (1928, НХГ), "Портрет на Екатерина Бояджиева" (1932), "Портрет на художника Наум Хаджимладенов" (1935), "Портрет на Николай Райнов" (1940), "Портрет на Иван Коев"
Отличен с държавна награда за изкуство "За бляскава художествена дейност" (1932). Лауреат на Димитровска награда (1951). Награден с орден "Кирил и Методий" (1961 и 1963).
Източници:
Ир. Михалчева, Портретът в българската живопис, 1971.
[Edit]