Никола Стоилов Мирчев /1921-1973/ е български живописец, илюстратор, карикатурист.

Никола Мирчев остава в съзнанието на публиката като „партизански художник”. Творчеството му е посветено на антифашистката съпротива и социалистическото строителство. Изобразява ораза на комуниста като „смел и готов на саможертва народен син”. Никола Мирчев е един от основателите на в. "Стьршел" (1946).

Никола Стоилов Мирчев е роден на 13 ноември 1921 в Кюстендил. Починал е на 27 февруари 1973 в Париж. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Илия Петров.

След 1950 г. постоянно заема ключови длъжности в Съюза на българските художници: организационен секретар (1950-1952), главен секретар (1953-1955, 1963-1965), председател (1970-1973). Баща на Ивайло Мирчев, който е Председател на СБХ от 2004 /два мандата/.

Никола Мирчев рисува портрети на Тодор Живков, Ленин, Дзержински
Произведения: "Разпит" (1954), "На разсъмване" (1962), "Ремсистка" (1964), "Политзатворник" (1970), "Три поколения" (1970), "Партизани в акция" (1971), "На живот и смърт" (1971), "Април 1876" (1966), "От кога се е зора зазорила ... " (1969), "Румена войвода" (1969), "Дядо Илю войвода" (1971).

Произведения, посветени на социалистическото строителство: "В далечни краища" (1957), "Ежедневие" (1959), "Стоманолеяри" (1966).

Никола Мирчев е автор и на политически плакати, отличаващи се с ярък граждански патос.
Създава и много карикатури на външнополитически теми: "Точка първа" (1958), ,,Униформата на НАТО" (1959), "В Западна Германия" (1970) и др.
Изнася доклади и публикува статии по въпросите на социалистическата култура, утвърждаващи комунистическите идеали: „Да направим изобразителното изкуство истинско достояние на трудещитс се”, Народна култура, бр. 16, 1972.

Други картини: "Лили" (1968), "Моите родители" (1971), "Моите деца"

Илюстрира книгите: "Антонивановци" (1962), "Български народни приказ¬ки" от Ран Босилек (1952), "Тютюн" от Д. Димов (1953), "Ленко" от Георги Карасла¬вов (1957), "Тих бял Дунав" от Иван Вазов (1959), "Няма що" от Емилиян Станев (1968), "Дейвид Балфур" от Робърт Стивънсън (1968) и др.
 

Награди: Димитровска награда /1951 и 1972/
Орден Георги Димитров /1971/

Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987

[Edit]