Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Ivan Nenov (1902-1997)


Ivan Nenov

Иван Ненов /1902-1997/ е художник, живописец, керамик и график. Оставя шедьоври във всички техники и жанрове, в които работи.

Иван Ненов безспорно е един от най-големите ни художници. Той е част от културата на Европа. Живописта му е ясна и бистра, с перфектна композиция, в която женският образ става монументален, а духовните състояния на жената отекват в тоналността картината и в нейната стилистика. Иван Ненов борави с лекота с всички модни за времето си течения – посткубизъм, футуризъм и пр, но живописта му запазва своята хуманност, чистота и прозрачност независимо от стиловете, през които преминава.

Иван Василев НЕНОВ е роден на 17 май 1902, София. През 1925 завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Член на Дружеството на новите художници. Първите му работи са портрети "Автопортрет" (1925), "Екатерина Савова" (1927), ,"Лора" (1929).

Пътува и живее за кратко в Италия (1932, 1936 и 1938), където усвоява живописната техника „ала прима” и се научава да прави грунд, който запазва лекотата на картината. Виж рецептата на Иван Ненов за това в Любопитни факти. Експериментира в духа на посткубистичната живопис, но стоплена от неговото  лично виждане: "Писмо" (1935), "Утрина" (1936, НХГ), "На прозореца" (1940, HXГ)."Прегръдка" (1932), "Венеция" (1933), "Натюрморт" (1936), "Жена, която се съблича" (1936, НХГ), "Балкон с канарче" (1937), "Делфиниум" (1938, НХГ), "На прозореца" (1940, НХГ), "Рибар кърпи мрежа" (1945, НХГ).
Иван Ненов се интересува живо от най-новите арт движения в изкуството.
„Още през 1932 г. кубизмът, сюрреализмът бяха отдавна отшумели,  имаше остри статии срещу тях в Италия, а днес тук продължават да ги имитират! – критикува той съвременнитото българско изкуство през 90-те.

Създава много картини от морето, завършени като композиция, колорит и синтез на форми: "Край морето" (1943, НХГ), "Момиче с риби" (1946), "Композиция" (1946), "Рибари с мрежи" (1946), "Созополски прозорец" (1958), "Тераса в Созопол" (1969, НХГ), и др.

Иван Ненов оставя шедьоври в керамиката, приложните изкуства, мозайката и малката пластика. Получава бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано (1936).
Преподава в Художествената академия като доцент по Обща декорация (1945-1947), основава и ръководи Ателието по мозайка в академията (1947-1950).

Създава декоративни съдове, малки пластики от теракота или глазиран шамот, в които образът на жената отново се появява:

"Кана-гълъб" (1955), "Керамична пластика" (1968), "Скулптура" (1972), "Посвещение" (1974), и др. Участва в представянията на малката пластика в чужбина, пише статии за изобразително изкуство.

Участвува в много ОХИ на приложните изкуства, главно в отдела по керамика. 

Открива две последни самостоятелни изложби за своя деветдесет и пети рожден ден в галерия "Александър" и в СГХГ през 1997. Малко преди да почине, на 95 години, Иван Ненов, се обръща към младите художници, които се борят за привилегии, напомняйки им, че авангардистът трябва да е винаги в опозиция:
"Как авангардизмът ще бъде поощряван? Какъв авангардизъм е той, ако е поощряван?"

Негови творби притежават НХГ, СГХГ, галерии в страната и чужбина, както и много частни колекции в Италия Франция, ФРГ, Япония, САЩ, Гърция и др.

Награди: бронзов медал на триеналето на приложните изкуства в Милано (1936),
златен знак от СБХ за картината "Край морето" (1943); ордени "Кирил и Методий" - II ст. (1960) и І ст. (1963), "Червено знаме на труда" (1963), "Г. Димитров" (1982); награди от СБХ: за цялостно представяне - керамика (1968), за самостоятелната му изложба (1975), с наградата за живопис "Вл. Димитров Майстора" (1977)

"... Независимо какво рисува Иван Ненов - натюрморт, пейзаж, портрет или композиция - във свичко той търси и решава пластичния проблем както като връзка и взаимозависимост на формата с нейната същностна проява - съдържанието, така и на съдържанието като материализирани пластични стойности, като един цялостен и органичен духовен свят. Всяка негова творба е отиване към поетичната и пластичната структура на нещата, развити в едно пространство, което е колкото архитектонично, толкова и чувство за връзката между предметите, природата и човека в едно цяло, при което изразът на нещата, на единичното се разкриват в безкрайно много и неоясними измерения."
Светлин Русев
 

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!