Марко БЕХАР (1914-1973) е български художник, график, карикатурист, илюстратор и живописец.
 

Марко Бехар е един от най-сръчните майстори на рисунката у нас. Рисува предимно от натура. Използва с лекота всички класически техники – перо, молив, креда, пастел, гваш, с графична и живописна трактовка.

Марко Исаков БЕХАР е роден на 12 март 1914, с. Скалица, Ямболски окръг. Премества се да живее в София и сменя различни професии, за да се препитава. Сам се учи да рисува сам открива формите и линиите. Най-силно влияние върху изкуството му оказва немския експрезионизъм. През 1936 г. става член на Дружеството на новите художници, а през 1940 прави първата си самостоятелна изложба в София. Едва 15 години по-късно решава да изучи академично това, което вече владее. Завършва графика през 1957 (на 43) в института "Репин", Ленинград.

Академичното образование обаче го наказва: той загубва част от характерната си непринуденост в рисунката. Марко Бехар е отчаян, но продължава да опитва. След няколко години неуморни опити успява да възвърне характерната си лекота.
 

Организирал е множество самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Участвал в много общи изложби.

Марко Бехар умира в София през 1973 г. Първата му посмъртна ретроспективна изложба е през 1974 г. Негови творби се намират във всички големи музеи и галерии в страната, както и в Дрезден, Букурещ и др.
Награден е с ордените "Кирил и Методий” - 1 степен (1963), ,9 Септември1944" (1946 и 1949), „За народна свобода” І степен

Източници: Петър Чуховски, „Рисунката”
 

[Edit]