Евтим Томов е български художник и изкуствовед. Работи предимно в областта на графиката.
 

Евтим Томов работи във всички техники на графиката. Придържа се към реализъм в изображението. Прави редица изследвания върху българската графика и щампи.

Евтим ТОМОВ Андонов е роден на 1 ноември 1919, в с. Трекляно, Кюстендилско. Починал е на 14 юни 1997 в София. Учи графика при проф. В. Захариев и живопис при проф. Никола Маринов. През 1943 завършва Живопис. при проф. Борис Митов.

Специализира (1943—1944) графика във Виена. След 9 септември 1944 активно участва като художник-оформител и художествен редактор в издателската дейност на Държавното военно издателство, издателство „Български художник", сп. „Български войн" и др. От 1957 е преподавател във ВИИИ „Н. Павлович", София. Доктор на изкуствознанието (1976). 

Прави десетки самостоятелни изложби в  София,  Димитровград , Кюстендил , Луковит, Кърджали, Търговище, Шумен, Ловеч. Оригинални отпечатъци от негови работи се пазят в много бълг. и чуждестранни музеи. Т. се изявява и като изкуствовед.

Автор е на книгите: „Васил Захариев" (1964), „Българска графика" (1955), „Владислав Скочилас" (1958), „Макс Швабински" (1958), „Графика и графични техники" (1959), „Възрожденски щампи и литографии", (1961) „Технология на графиката", (1964), „Високопечатни гравюри" (1973), „Дълбокопечатни гравюри" (1974), „Повърхнен печат, литография" (1975), „Български възрожденски щампи" (1975, 1978), „Екслибрис" (1977) и на множество статии по въпросите на графиката.

По-значителни творби: „Кооператив" (1949), „ТКЗС" (1950, цикъл цветни литографии), „Родопчанка" (1960, дърворез.), „Вадене на картофи" (1965, офорт), „Пладнуване" (1968, литография), „Созопол" (1969, дърворез.), „Стоманолеяри" (1971, линорезба), „Миньори" (1972, линорезба), „Бряст" (1976), „Жена от Краище" (1977), „Селски двор" (1978) и др. От 1943 участва в ОХИ и в редица изложби на българското изкуство в чужбина: Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Дрезден, Виена, Варшава и др.

Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" I ст. (1969), „Червено знаме на труда" (1970), награди от СБХ, от ЦС на БПС и други чуждестранни отличия.

Лит.: Ковачевски, Хр. Евтим Тодоров. С, 1979.
 

[Edit]