Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Ljubomir Dalchev (1902-2002)


 Любомир Далчев е български художник, скулптор, един от най-значимите наши творци в областта на пластичвните  изкуства. Фигурите му са силни, пълни с живот, често експресивни и драматични.

Изкустоведите разделят творчеството на  Любомир Далчев на два периода - преди и след 1960 г. В началото изгражда формата чрез изпъкналост на обемите, след това използва и вдлъбнатостта като средство за постигане на по-голяма експресия. През 1976 г. напуска България е се установява в САЩ, където прави успешни изложби и живее от изкуството си. В писма до българските медии след 10 ноември 1989 Далчев моли да бъдат разрушени някои от неговите паметници, твърдейки, че е бил притиснат от властта да отстъпи от художествените си принципи.

Любомир Христов ДАЛЧЕВ е роден на 27 декември 1902 в Солун. Починал е през 2002 в САЩ. Завършва живопис (1926) в Художествената академия, София, при проф. Никола Маринов и скулптура в Римската академия (1928). Специализира пластична анатомия в Париж (1929). След завръщането си в България активно се включва в художествення живот на страната. Член е на Дружеството на новите художници.

До 1933 Далчев рисува живопис. Създава портрети и фигурални композиции (почти всички унищожени при бомбардировките над София, (1944): "Автопортрет", "Пиета"и др.
Първата самостоятелна изложба на Далчев е с рисунки по пластична анатомия през 1933 г. Излага и скулптурни творби и след това чак до 1980  работи изключително скулптура. Той изхожда от пластичните традиции на българската дърворезба. Произведенията му се налагат с усет за монументалност, движение и способност за разкриване психологията на човека. До 1944 темите са голи тела, портрети и исторически композиции.
После реди скулптурни експозиции в в Будапеща, Скопие, Охрид и Прилеп (1964), Москва (1968), Петербург, Одеса и Баку.
Преподава в академията – първо по пластична анатомия, а по-късно моделиране. През 1955 вече е професор, ръководител на ателието по монументална скулптура. Сред най-известните му творби от този период е релефа на Паметника на Съветската Армия в София (1950-1953, бронз). Паметникът има четири релефа, създадени от четирима от най-добрите скулптори на времето. Тук произвдедението на Далчев изпъква ясно пред останалите и ги засенчва с истинската експресивност на фигурите.
Работи във всички видове и жанрове на монументалната скулптура и малка пластика. Прави над 50 фигури за Съдебната палата в София, капители в ЦУМ, орнаментални композиции за БНБ, църквата „Св. Никола”, картуши за Софийския университет и за Съдебната палата в Русе. Материалите са камък, бронз, дърво, кован мед, керамика.
Творбите му възпроизвеждат съвременни и исторически сюжети, теми от революционните борби и актуални политически събития: "Порт Сайд", "Линч", цикъл "Децата на Виетнам")

След 1960 г. фигурите му стават още по-експресивни, пълни с напрежение. Изгражда формата не само с изпъкнали обемни маси както в творби от предишния период, но и с вдлъбване на обемпте. Наред с голямото количество малка пластика изгражда фигурата "Бунт" (1960), която през 1963 е заклеймена като формалистка и става една от причините за това Далчев да напусне завинаги родината си. Сред най-известните произведения от втория период на Далчев са са "Самуиловите войници" в градинката зад Централния военен клуб, пловдивският мемориал на Братската могила, паметникът на Коперник във Варна.

През 1979 г. Далчев прави изложба във Виена. Заминава със съпругата си Ана, която също е скулптор, сина си Любомир Далчев и Петър Атанасов, който е техен помощник и шофьор (а според мнозина и по-близък на Ана). Далчев подарява цялата изложба на родината си, но това е прощален подарък – той никога повече не се завръща. Заминават за САЩ, прекарват 10 г. в Кливланд, щата Охайо, после - Съни Вали, в околностите на Сан Франциско.
Любомир Далчев прави две изключително успешни изложби в Кливланд, всичко е откупено, включително и от Джордж Буш, токагава президент на САЩ, който има пластики на Далчев в дома си. В Сан Франциско Далчев се връща към живописта. Създава около 3000 картини акварел и графика, пише мемоари.
В писма до вестниците моли да бъдат разрушени неговите монументални произведения у нас – Братската могила в Пловдив, Паметника на Съветската армия в София.
Далчев почина през юли 2002 г. в САЩ малко преди да навърши 100 години, без да се прости с родината си.

Награден с ордените "Народна репубника България" – ІІ ст. (1959) "Кирил и Методий" - І ст. (1963). Лауреат на Димитровска награда (1971 ). 
 

Произведения на Любомир Далчев:
"Пробуждане", "Движение", "Тоалет" (1934, НХГ) и др.; портрети на съвременници: "Майка ми" (1934),
"Д-р Натева-Узунова" (1935), ”Активистката Ружа Делчева" (1939), "Нина" (1938) и др.; големите фигурни композиции за Съдебната палата” в София (над 55 фигури от бронз, 1937-1942), за Съдебната палата в Русе (камък 1939-1940), фигури за места , "Паметник на загиналите през войните" и чешма в Дряново (1942-1944, камък). Между по-значителните творби през периода (1944-1960) са: паркови фигури и композиции в София, Пловдив, Варна, Русе; "Орфей" - фигура в лятното кино в "Златни пясъци" (1956, цветна Kepaмика); паметницн: "Гоце Делчев" - Скопие (бронз, 1947), "Васил Левски" В. Търново (1948, камък), във Bapнa - увенчаващата композиция на паметника на "Братската. Могила" (1959, камък), композицията "Октомврн" по pисунка на Б. Ангелушев - от "Памеmника на Съветската армия" в Ссфия (1950-1953, бронз); керамичен релеф върху фасадата на Летния театър Варна (1966), керамична фигура "Плодородие" пред хотел "Варна" Варна (1962).
Композицията "Кирил и Методий" (1966, камък и метал – Пушкински музей, Москва) и циклите "Съвременници", "Хора от моето детство", "Баща", "Децата на Виетнам. Реализира много фигури и композиции над естествена големина: "Поп Богомил" (каменина), "Майка", "Гостенка", "Големият и малкият Любомир"всички теракота, "Семейство" - Жилищен комплекс "Дружба", София (ковано олово, 1968), "Пиета" (1968, бронз, ХГ - Баку), "Коперник" (1969, кована мед, Планетариума, Варна), "Орфей и Родопа" (1970, кована мед, Смолян), паметник "Ленин" (1970, Пловдив), "Паметник на загиналите антифашисти", мемоариален комплекс "Братска могuла" в Пловдив (1967-1974, композиции от камък и метал с арх. Вл. Рангелов, арх. Л. Шинков и колектив скулптори, "Паметник на трите поколения" в Перущица (1976, с колектив) и др.
 

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!