Кирил Тодоров е български художник, скулптор.

Кирил Тодоров е майстор на човешкото лице. В ателието му идват за своите портрети Марина Влади, София Лорен, Фредерико Фелини и мн. др. Вдъхновява се от класическата линия в портрета, която довежда до съвършенство в изкуството си.

Кирил Тодоров е роден на 5 май 1902 г. в село Брест, Никополско. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиалното - в с. Гиген. В периода 1918-1923 г. е ученик в Плевенската мъжка гимназия. Приет е в Художествената академия в София, от която се премества в Академията за изящни изкуства в Рим. В годините 1924-1928 е студент в класа на проф. Ерменджилдо Луппи. През тези няколко години намира сериозна поддръжка - морална и материална - от пребиваващия във Вечния град български скулптор Андрей Николов, чието творчество повлиява на следващото развитие на Тодоров. До 1943 г. Кирил Тодоров остава да живее и активно работи в Рим. През 1943 взема решение да се завърне в България, където твори до 1960 г. Следва ново преместване Италия, където остава до смъртта си в Рим на 5 август 1987 г.

Основната посока на кавалетното творчество на Кирил Тодоров е портретът. Негови модели стават личности, свързани с изкуството предимно театралното изкуство, музиката, поезията, киното, както и политици и представители на военните среди. В Рим Тодоров се вписва в кръга на изявени интелектуалци, на които прави серия портрети, първият от които е на римския поет Трилуса (1927). Това начало е продължен о с образите на Филипо Томазо Маринети (1932), актьорите Еторе Петролини (1932), Елена Сангро (1932) и Дъглас Феърбанкс (1932), поетът Николай Ракитин (1932), китаристът Роберто Нати (1931), монсиньор Анджело Ронкали (1933), композиторите Оторино Респиги (1934) и Пиетро Маскани (1941). Изграденият авторитет на добър портретист му дава възможност да посрещне в ателието си композиторът Дмитрий Шостакович (1958), цигуларят Давид Ойстрах (1964), София Лорен (1966), Марина Влади (1967), Марчело Мастрояни (1967), Сергей Бондарчук (1969) и Федерико Фелини (1969).
В другото направление на своето портретно творчество - официалният портрет - Кирил Тодоров създава редица изображения на български и италиански политически дейци, натоварени с държавнически функции:
Никола Недев, Никола Мушанов, Вергил Димов, Димитър Гичев, Константин Муравиев, цар Борис III и царица Йоанна (1932 и 1943). След политическата промяна от септември 1944 г. прави портрети на Георги Димитров (1946), Владимир Илич Ленин (1947), Йосиф Сталин (1945 и 1950), Карл Маркс (1947), Фридрих Енгелс (1947), Георги Кирков (1948), Димитър Благоев (1948, Столична община), Трайчо Костов, Васил Коларов (1950) и надгробен бюст на Коларов, разположен на задната страна на мавзолея на Г. Димитров (1952), на Клемент Готвалд (1950), Мао Дзе Дун (1958), Папа Павел VI (1966), генерал Шарл де Гол (1967), маршал Йосип Броз Тито (1967).
Другата посока в творчеството на Кирил Тодоров е монументалната скулптура. Негово дело са паметникът на Васил Априлов в Габрово (1935) и бюст-паметник в Морската градина във Варна, бюст-паметник на Николай Ракитин в Плевен (1932), паметник на Стефан Караджа във Варна (1941) и в с. Белащица, Пловдивско, на Пенчо Славейков в същото село, на цар Борис III в Попово, Търговищко (1943, унищожен през септември 1944 г.). След 9.IX.1944 г. Кирил Тодоров изработва бюст-паметници на маршал Фьодор Толбухин (1946, София), Цветан Спасов и Васил Топалски в Плевен, на Георги Димитров и на Владимир Илич Ленин в с. Реселец, Плевенско (1971).
Кирил Тодоров взема участие във всички големи конкурси за монументална скулптура, организирани в България - конкурсите за паметник във Военното училище в София (1934), за паметник на братята Евлогий и Христо Георгиеви за Софийския университет (1934), за паметника на Съединението на Северна и Южна България в Пловдив (1937), за Паметника на Съветската армия в София (1948-1951) и за паметник на Александър Стамболийски в София (1951). Автор е на скулптурни фигури за паркова и архитектурна украса, като "Нимфата на Черно море" в Несебър (1959), "Момиче с водна лилия" в Слънчев бряг, "Символът на мира" в София (1956) и фигура, символизираща първият изкуствен спътник на Земята в София (1962).
Скулпторът организира две свои самостоятелни изложби в Рим (1930 г. и 1943 г.) и една в София (1931 г.). Участва и в някои от организираните в България Общи художествени изложби, както и в съвместни изложби в Италия. За творчеството му с уважение и високи оценки пишат италиански и български художествени критици като Пиетро Скарпа, Густаво Борели, Артуро Ланчелоти и Стефан Митов.
 

[Edit]