Едмонд Демирджиян (1951-2009) е български художник, живописец, член на група "Градът", съпруг на изкуствоведката Мария Василева.

Живописта на Едмонд Демерджиян е сред най-живите образци на родното съвременно изкуство. Художникът овладява всички техники и после експериментира с лекота и обаяние в творбите си. Творчеството му се разделя на няколко периода от изкуствоведите.

Едмонд Демерджиян е роден през 1951. Завършва Стенопис в Художествената академия в София през 1978 г. От тогава участва активно в художествения живот у нас и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм.

През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за “изключителни заслуги в областта на изкуството”. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. Свири джаз и акомпанира лично на всичките си вернисажи, които се превръщат в празника за хората. Връзката между музиката и живописта в неговите картини е очевидна.

През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация “Полък-Краснер”.

През 2006 е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата "Непоказвано от Едмонд", галерия на ул."Шипка"6, София.  През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София.

През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено "Салон-ателие Едмонд" на ул. 13 март №21 в София. www.edmondartist.com.

През 2009 художникът умира внезапно от инфаркт, ненавременната му смърт потриса нашия артистичен свят.

През септември 2009 СГХГ прави голяма ретроспективна изложба в памет на Едмонд.

 Акцент са и „висящите калкани” – запазена марка на твореца.

Художник и музикант, Едмонд Демирджиян остава в българската художествена култура като знакова фигура, изпълвала с ярките си цветове и взривния си ритъм галерии и концертни зали. Той е разпознаваем чрез собствения си пластичен език и фантастично цветната атмосфера, която творбите му създават.

Източници: СГХГ

[Edit]