Васил Бараков е български художник, живописец, един от групата Бараците (Заедно с Давид Перец и Златю Бояджиев).
Васил Бараков е майстор на индустриалния пейзаж, рисува със замах, премахвайки дребните подробности. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух.
Васил Христов Бараков е роден на 4 септември 1902 в Казанлък. Учи Живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров и проф. Стефан Иванов. Завършва през 1937 при проф. Никола Ганушев. Работи като художник-декоратор в Пловдивския драматичен театър (1940-1945). След 1950 живее и работи в София.
Участвта в повечето ОХИ и колективни изложби в чужбина от 1935. Прави две самостоятелни изложби в София – през 1939 и през 1977, юбилейна.
Ранните му пейзажи са експресивни, с изразени релефни форми, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли. Той е един от първите българи, разработващи индустриален пейзаж: „Депото” (1938), „Пейзаж с електрически кантон”, (1938).
След това започва да работи в импресионистичен дух „Мелник”, (1958), „Край Драгалевци” (1967).
Работи в областта на приложната графика и шрифта.
 

Награди: Награди Владимир Димитров-Майстора (1976)
Кирил и Методий, ІІ степен (1963)
І награда за шрифт, 1974
Негови картини има в НХГ, Художествените галерии в Пловдив, Казанлък, Ямбол, с. Момчиловци, Смолянсксо и др.
 

Източници: Владимир Свинтила: Васил Бараков,
БАН
 

[Edit]