Ярослав Вешин (1860-1915) е живописец, роден в Чехия, рисувал в България.

Ярослав Вешин създава реалистични картини – военни („Самарското знаме”), ловни и битови сцени. Привлечен от етнографските традиции у нас и живописните пазари. Живее в България почти две десетилетия, преподава в Рисувалното училище и оказва влияние за развитието на нашата художествена школа.
Ярослав Франтишек Вешин е роден на 23 май 1680, в Бране, тогавашна Чехословакия. Починал е на 9 май 1915 в София. Завършва Художествена академия в Прага през 1680. В този период чешкото изобразително изкуство преживява бурно развитие, там творят Антони Манес, Йозеф Новратил, Гвидо Манес и др. , които оказват силно въздействие върху младия Ярослав. Вешин специализира (1880-1883) в Мюнхенската художествена академия при Карл Пилоти, О. Зайц и Йозеф Бранд, който ръководи класа по историческа живопис. Под влияние на реалистичното чешко изкуство и своя учител Бранд, Вешин се насочва към битовата живопис: „В мъглата” (1883) , „В поетично настроение” „Цигански лагер”.
През периода, когато живее в Мюнхен (до 1887), Вешин посещава Словакия и създава серия словашки картини: „Начало на роман” (1885) , „Словашка сватба” (1887), „Моля, заповядайте” (1897). През 80-те и 90-те на 19ти век рисува серия картини, повтарящи замисъла на „Словашка сватба” - „Прекатурване” (1884), „Тройка”(1889), „Посрещане на сватбари” (1888) и др.
Значително място в творчеството на Вешин по това време заемат ловните сцени, израз на голяма любов на художника към природата и животните: „След лов” (1889), „По следите” (1889).
Човешките отношения имат специално място в творчеството на Вешин: „Майка”, „Каменна кариера” и др.
Вторият голям период на Вешин е свързан с установяването му в България през 1897. По покана на министъра на просветата К. Величков Вешин става преподавател в новооткритото Рисувално училище в София. Увлечен от общия културен подем у нас след Освобождението. Създава картини на селска тематика, в които се проявява като демократ-реалист: „Вършитба” (1900) , „В мъглата”(1898), „Орач” (1899). Пазарските сцени привличат художника с оригиналния си богат живописен характер: „Връщане от пазар” (1898), „Пазар в Одрин” (1899), „Пред хана” (1899).
Вешин създава и значителни произведения на военна тематика: „Маневри край село Горубляне” (1899), „Самарското знаме” (1902-1911), „Маневри на Шипка” (1902-1910, няколко произведения), и портрети на висши български и руски офицери. Най-силни остават произведенията, посветени на обикновения войник, в които ясно личат авторовите симпатии и предпочитания: „Бивак край река Вит” (1905), „Каварелрийски бивак” (1912). След 1912 създава серия от картини посветени на Балканската война през 1912. Те се отличават от останалите боенни творби на Вешин, той вече дава преценка за войната, заемайки страната на хуманизма и демократичността: „Атака” (1913), „Отстъплението на турците при Люле, Бургас” (1913), „Пред Одрин” (1913), „Обоз при река Еркене” (1914). В България Вешин също така обогатява и ловните сцени, които рисува: „Връщане от лов” (1909), „По следите на дивеча” (1910). Вешин изиграва голяма роля за развитието на българското реалистично изкуство в края на 19ти и началото на 20ти век. Обогатява живописта ни с ярки образи и нови живописни и пластични средства.

Източници Енциклопедия на изобразителни изкуства в България, БАН, 1980

[Edit]