Константин ВЕЛИЧКОВ (1855-1907) е български писател, живописец и общественик, един от основателите на Художествената академия.
Константин ВЕЛИЧКОВ Петков е роден през 1855 в Пазарджик. Починал е на 3 ноември 1907 в Гренобъл, Франция. Завършва Френски султански лицей в Цариград през 1874. Като ученик рисува портрети на Данте, Микеланджело, Юрий Венелин. Осъден на смърт и помилван, защото участва в подготовката на Априлското въстание. Описва преживяванията си от тозипериод в книгата „В тъмница” (1899). След Освобождението става депутат в Областното събрание и директор на просветата в Източна Румелия. В Пловдив ходи на уроци по рисуване при Мърквичка. Скицира често портрети на депутати и изгледи от Пловдив. Русофил, емигрира в Италия по време на Стамболовия режим. Учи Живопис в академията за изящни изкуства при проф. Чаранфи. Създава пейзажи на р. Арно, Сан Джервазио, картините „Малкият продавач на кибрит”.
През 1895 се връща в България и е назначен за министър на народната просвета. Внася законопроект за основаване на Рисувалното училище в София. Член-основател на Дружеството за поддържане на изкуството в България.
Описва галериите, паметниците и музеите в Рим в книгата си „Писма от Рим”. Пише за Рафаел, Микеланджело, Веронезе, Тициан.
Напуска министерския пост в знак на протест срещу политиката направителсвото и започва да редактира сп. „Летописи”, в което помества статии за култура и изкуство. Пише стихове, драми, издава двутомник „Българска христоматия” с Иван Вазов. Рисува портрети на Т. Бурмов, Елин Пелин, М. Балабанов. Маслени картини: „Негър”, „Фропентинец", „Автопортрет”, „Циганче”.
 

[Edit]