Борис Георгиев (1888-1962) е български художник, живописец.

Борис Георгиев е майстор на линията, творбите му са с подчертано лирично и философско звучене. Води усамотен, скитнически и аскетичен живот. Рисува с цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско.

Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна. Починал е на 9 септември 1962 в Рим. Завършва художествено училище при Николай Рьорих в Петербург през 1908. Живее в Мюнхен (1909-1910), където взима уроци по рисуване при Анжело анк и Петер фон Холм.
Борис Георгиев прекарва живота с в странстване и рисуване. През 1914 се установява в Швейцарските Алпи, където създава картини, наситени със самотност: „Ave natura” (1914), ”Зима” (1914), „Скитникът и неговата сестра” (1919).

През 1920 е в Рим, където рисува сборни портрети „Троен портрет”, Семейство селла ди Сан Диролано” (1924). Те са майсторски и пълни с психологизъм.
През 1926 рисува Рабирандранд Тагов (3 варианта), Айнщайн (1928).
Получава „Короната на Италия” за цялостно творрчество през 1937.
Прави две самостоятелни изложби в София (1922, 1928), предимно с портрети на български писатели културтрегери – Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Владимир Димитров-Майстора.
Между 1931 и 1936 е в Индия, където пресъздава местните легенди: „Очите на индуската жена”, „Скръбта на Индия”.
Участва в международни изложби във Венеция (1928, 1942). Прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим, последната - година преди смъртта си през 1961. Голяма част от неговите картини се намират в държавни и частни колекции в Италия, Индия, Германия. Негови картини има в НХГ.

[Edit]