Александър Жендов е българск художник, живописец.
Александър Жендов е един от бащите на българската карикатура. Според някои източници след 9 септември 1944 той е обявен за автор, чието творчество не съответсва на партийна политика и потъва в забвение. Най-известни са карикатурите му по стихове на Смирненски.
Александър Стефанов Жендов е роден на 26 август 1901 в София. Починал е на 29 октомври 1953 в София. Създава политически карикатури, плакати, работи в областта на приложната графика и живописната композиция.
Творчеството му датира от 1917, започвайки като карикатурист в "Смях и сълзи", "Българан", "Червен смях", "Маскарад", "Звънар" и др. През 30-те сътрудничи на "Жупел" и "Поглед".
Подписва се и с псевдонима "Спиридонов". "Чичо Слон", "Червен Нане".
Посвещава изкуството си на класовата борба, комунист преди 9 септември 1944. Започва да учи Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов, през 1923-1925. През 1924 създава образи за "Зимни вечери" на Христо Смирненски, които изплуват и в по-късните му творби. Емигрира във Виена и става частен ученик. През 1927 се преселва в Германия, а през 1929 - в Москва, където завършва Висш художествено-технически институт. Там попада под влиянието на творбите на Маяковски и др съветски творци, които оформят мирогледа му като художник-комунист.
През 1930 се връща в България и тутакси се включва в революционното движение. През 1931 под влияние на БКП създава Дружеството на новите художници, където се бори за реализъм в изкуството. Освен това участва в изграждане на Съюза на трудово-борческите писатели, Съюза на приятелите на СССР и т.н.
Яростно пледира за социалистически реализъм в изкуството.
След 9 септември 1944 рисува жилави карикатури срещи монархията, капитализма, буржоазната експлоатация и прочие. През 1949 създава "Пред смъртния одър на вожда", посветена на Георги Димитров.
Дотогава той е сред най-тачените от властта художнци. През 1950 Александър Жендов изпраща писмо до тогавашния соц лидер Вълко Червенков. В него Жендов изразява тревога от промяната на отношението на творците към БКП и се опитва да „отвори очите“ на Червенков за грубото администриране, задушаването на критиката и разочарованието на интелигенцията. Писмото обаче е използвано от В. Червенков и Тодор Живков за нападки срещу Жендов, за да се внуши, че който е против ръководната роля на партията, е „прикрит класов враг“, повлиян от Запада. Жендов е обвинен, че организира художнците срещу народната власт.
Всички врати се затварят, приятелите му се отказват публично от нуго. Умира през 1953 от рак, изпращат го само неколцина смелчаци и цял полк служители от Държавна сигурност, които дебнат да няма нови разколници.
10 години след смъртта на Жендов, той е реабилитиран от Съюза на художниците.
Награди: Орден 9 септември
"Кирил и Методий" ІІІ степен, посмъртно.

 

[Edit]