Бенчо Обрешков е български художник, един от най-добрите живописци, които сме имали някога.

Стреми се към европейско изкуство и осовобождаване на българската живопис от битовизма и балканската самодостатъчност. В натюрморта демонстрира изключителен усет за тон и умения да изобрази същността на всяка субстанция. Колоритът му е основан на контраста и интензивността на цветовете и така постига еспресивно въздействие върху публиката.

Бенчо Йорданов ОБРЕШКОВ е роден на 27 април 1899 в Карнобат. Починал е на 8 април 1970 в София. Следва четири години (1918-1920) в Художественото индустриално училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов.

Още след първата година в академията, през 1919 организира първата си самостоятелна изложба с благотворителна цел в Карнобат. Прехвърля се в Дрезденската художествена академия, където завършва Живопис през 1926 при проф. Оскар Кокошка. През същата година подрежда изложба в Дрезден. В същото време между 1925 и 1927 посещава свободната академия "Гран Шомиер" в Париж, където учи скулптура при А. Бурдел и взема участие в салона на френските художници.

Още като студент, през 1925 създава стенописни композиции в църквата в Бишоф с Верде в Германия. В периода 1925-30 работи и стенописи за някои частни домове в София. Взема участие в изложбите на френските артисти и не престава да бъде част от художествения живот в България. От 1925 е член на дружество "Родно изкуство".
През 1927 се връща в България и става член на Дружеството на новите художниции и негов председател (1937). Организира редица самостоятелни изложби включително в Дрезден (1934) и в Атина (1938).
 

По време на бомбардировките през 1944 са унищожени около 350 негови картини и стенописи. След 9 септемри 1944 той не е сред художниците, директно обвинени в народно предателство – дори комунистическата власт изпитва респект към изкуството му. Въпреки това негови картини са връщани от общите художествени изложби и в продължение на 20 години – между 1941 и 1961 няма данни за негови изложби у нас. Знае се, че по това време взема участие в Международното изложение в Париж (1937), в Мюнхен (1947), Москва (1955).

През 1961 прави юбилейна изложба в София, а през 1962 – реди съвместна експозиция със Златю Бояджиев и Георги Баев.

От 1969 до 1970 става председател на Творческия фонд на СБХ.

Започва творчеството си с портрети и пейзажи, преминава към композиции с фигури, край морето и става един от най-добрите майстори на натюрморта. Интензивните цветове в изкуството му създават жизнерадостно настроение. Ранните му портрети са създадени със силно чувство за експресивност: "Автопортрет" (1930), "Портрет на хирург” (1931), "Госпожа Балфур" (1935, Англия), "Госпожа Йованович" (1938, Белград).

Пейзажите му почти винаги са насeлени с фигури: "Зимен пейзаж" (1937, Стокхолм), "Пейзаж от Дубровник" (1940, Виена), "Лодки" (1959). "Лодки" (1963, НХГ), "Копривщица" (1960) и др. Многофигурни композиции: "Гроздоберачки" (1946, Мексико), "Момиче с плодове" (1958), "Майка и дете на морския бряг" (1958, НХГ), "Композиция" (1962), "Морски пристан" (1962); и др. Натюрморти: "Натюрморт с пейзаж" (1937, Прага), "Натюрморт с цветя" (1958. Москва), "Риби" (1959), "Натюрморт с дивеч" (1959, НХГ), "Жълтата кана" (1960, НХГ), "На прозореца" (1960, МНО) и др.

Обрешков предпочита техниката на маслените бои.
Главен художник на филма "Хитър Петър" (1960).; посмъртна ретроспективна изложба в София (1971 и 1982).

Негови картини притежават НХГ, СГХГ, някои галерии в страната и в Стокхолм, Прага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина, както и много частни сбирки. През 1944 около 350 творби на Обрешков са унищожени от бомбардировките над София.
Награди: "Ерен Цойгнис", Дрезден (1926), "Гранд при", Париж (1937), модел за изкуство "Феникс", Атина (1938), награда за изкуство, БАН (1938), "Орден за изкуство", Букурещ (1938), награда на Камарата на народната култура (1945), І награда за живопис от конкурса "София" (1967), ордените "Кирил и Методий" - (1963), и "НР България" - (1969).
Източници: Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, БАН

[Edit]