Георги ВЕЛЧЕВ (1891-1955) е български художник, живописец.

Работи в областта на пейзажа и портрета. Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 1920-те и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. От 1910 до 1920 г. (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Прекъсва следването си по време на войната (1915-1918 г. ). Става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен и откаран във Франция. Завършва Рисувалното училище след връщането си от фронта.

Още в най-ранните си творби от 1917 – 1920 г. проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.

Учи Живопис в Париж при проф. Аманд Жан и Бонар. От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1923 г. пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Прави изложби във Висбаден и Карлсруе, връща се у нас и прави изложби във Варна, след това реди картините си в Станфорд, САЩ. През 1924 вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931 и устройва осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай.

В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков. Прави няколко експозиции в София и Варна. 

Умира на 16 април 1955 г..

Родната му къща във Варна е превърната в музей „Георги Велчев” през 1961 г. Обновен е през 1996 г., когато голяма част от картините на художника са реставрирани и експонирани. С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му.

Музеят е инициатор на фестивала на модерното изкуство "Август в изкуството" и домакин на изложби на съвременни автори.

Произведения: „Воденицата на Мария Антоанета”, „Нос Св. Галина”, „Тревога в рибарския град”, „Буря във Варна” и др.

[Edit]