Иван Мудов е български артист, авангардист и концептуалист. Член на Института за съвременно изкуство /ИСИ/.

Иван Мудов е популярен сред българската публика на съвременно изкуство като автор на сензационни акции.

Според изкуствоведа Яра Бубнова „неговият начин на работа е нещо като „bon mots”, така нареченото „остроумие” […], зародило се в контекста на общуване на ерудираното висше общество”. Това сравнение възниква в разговорите по подготовката за участието на Иван Мудов в I Московско биенале с проекта Winds of Change през 2005 г.

Иван Мудов е роден през 1975 г. в София. Завършва Стенопис в  Художествена академия през 1999 и от самото начало се насочва към съвременните техники.

Син е на галеристката Раймонда Мудова, която създава първият частен салон за концептуално изкуство у нас „Ата”. Галерията съществува до 2002 г- и събира около себе си множество наши концептуални автори. Средствата, с които салонът се издържа не идват от изкуство, а от строително предприемачество. Затова и днес мнозина авангардисти обвиняват Иван Мудов, че е направил кариера на гърба на родителите си и че неговото място в артистичния свят е откупено от тях. Това едва ли може да се приеме за основателно след като в историята на изкуството са известни много случаи на артисти, деца на богати фамилии /Сезан, Мане/ и никъде не е отбелязано, че художникът трябва да е беден. 
 

Друго  обвинение срещу Мудов е, че ползва чужди идеи за своите произведения. Той отговаря, че това често са цитати и съвременното изкуство се позовава често на тази форма. През 2007 той бе избран без конкурс да представи България на биеналето във Венеция без конкурс, което предизвика бурна реакция в артстредите. Вторият скандал дойде от факта, че Мудов просто купи вино, което разливаше щедро на откриването и заяви, че това е неговата акция. Никой не отбеляза участието на България като успешно.
Акциите на Мудов търсят скандала на всяка цена. За критиците те приличат на хитри скечове в холивудски филм, но не биха могли дасе приемат за самостоятелно изкуство. Преоблича се като български милиционер в германския град Грац и заставайки на кръстовище обърква движението тотално, докато дисциплинирати европейци изпълняват всичките му нареждания, клаустофобичен асансьор и др. 
 

Произведенията на Иван Мудов се прокрадват в реалността и ежедневието, създавайки прозорец, през който обикновеното може да се види в друга светлина, „с известна недоверие и иронично намигване” . На този принцип се ражда видео-цикълът за трафика по пътищата, който включва One hour priority (София, 2000), Traffic Control (Грац 2001, Цетине 2002, Солун 2003), 14:13 Minutes Priority (Ваймар, 2005), в някои от които художникът регулира движението в униформа на български полицай.

Липсата на официална институция за съвременно изкуство в България е постоянна тема в работите на Иван Мудов. През 2005 г., в рамките на Визуалния семинар , със средствата на традиционната рекламна кампания той манипулира общественото мнение в София, симулирайки откриването на музей за съвременно изкуство – МУСИЗ. През 2007 г. художникът произвежда и бутилира Wine for Openings за своя МУСИЗ (представено и дегустирано на 52-то Венецианско биенале, 2007). По инициатива на Pommery 168 брой бутилки шампанско са бутилирани, етикетирани и заделени в избите им във Франция. Ще бъдат изпратени за откриването на българския музей за съвременно изкуство когато моментът настъпи.

Липсата на такъв музей в България мотивира и проекта Фрагменти (2002 – 2007) – колекция, която художникът носи със себе си в красив куфар (реплика на boîte-en-valise от Марсел Дюшан). „В продължение на пет години събирах части от произведения на изкуството от различни музеи, галерии и арт-центрове в Европа. […] Това е моят портативен музей и Ноев ковчег”, казва Иван Мудов за този свой проект.

Самият той се описва като артист, който прекрачва от една територия в друга без да се страхува от физически или въображаеми граници.

[Edit]