Георги Бакърджиев — керамик, заслужил художник (1967). Роден па 30. III. 1899, Карлово — почива на 22. I. 1972, София. Учи (1919) художествено стъклар-ство и керамика в Париж. Посещава декоративното ателие на голямата стъкларска фирма „Преста". Работи с видния парижки керамик и стъклар Жан Люс. Две години учи декоративна скулптура във вечерни курсове при проф. Влерик. От 1923 до 1940 се установява в собствено ателие в Севр. През този парижки период от творчеството си работи предимно стъкло и порцелан. Усвоява и камениновото производство. Негови творби получават най-вксока оценка и големи международни награди (Грап При — Лиеж, 1930, и др.). В 1940 се връща в България. Започва нов период в творчеството му, с ярко изявен национален облик. Бакърджиев изучава народните приложни изкуства и претворява традициите им, възражда някои древни славянски форми. Рисува и живописни картини. Урежда самостоятелни изложби (1941, 1942, 1943, 1946, 1957, 1964, 1967 и две в 1969). Бакърджиев развива и публицистична дейност. Пише статии, критики, доклади. Автор е на монографиите: Керамиката в България, С., 1956, Кована мед, С., 1957, Бусинска керамика, С., 1968. Неговите произведения, работени в различни керамични техники (теракота, сива керамика, ангоба, рисувана керамика, каменина и пр.) са излагани на много изложби в България и в чужбина. Награден с орден „Червено знаме на труда" (1959), Лауреат на Димитровска награда (1960).

[Edit]