Андре Масон е роден на 4 януари 1896 г. в Балажну сю Терен, Северна Франция. Семейството му се премества в Белгия. Показва забележителен усет към рисунката на конкурса в Художествената академия, Брюксел, където е приет в първи курс едва на единадесет години, а после продължава образованието си в Париж. В свободните си месеци пътува – приема идеята да бъде бос – обявява се и за вегетарианец под влиянието на Нитче.
Мобилизиран е в Първата световна война и бива ранен много тежко през април 1917 г. В същото сражение, но от другата страна на фронта, любопитен факт е, че участва и Хитлер, който също е ранен тежко – прекарва две години в болница и психиатрия. Лекарите го изпращат с молбата да не живее в големи градове, да търси спокойствието и природата, за да преодолее безсънието и нервността.
През 1922 г. интересите му в изкуството постепенно го свързват с формиращото се движение на сюрреалистите. Когато през 1925 г. е открита първата сюрреалистична изложба в галерия „Пиер”, са изложени и негови произведения. Но около пет години по-късно скъсва връзки с ръководителя на движението и самото движение , поета и философа Бретон, като реакция на догматичното управление на Бретон върху съмишлениците на сюрреалистичната школа.
Андре Масон изобретява своя метод на работа и го определя като автоматично следене на протоберансите сред подсъзнанието. Художникът твърди, че следва импулсите, които формират отношението ни към линията, произхода на йероглифите и психологическите корени на изкуството. Според художника, този метод се наблюдава съхранен от традициите на източното изкуство и свързаните с това принципи на калиграфия.
Андре Масон влиза в контакт с поета и философа Жорж Батай и става силен последовател на особеното тайно общество около поета, чийто символ е човекът с отрязана глава. През 1937 г. Батай и Масон изявяват пристрастието си към красотата на човешката жертвоготовност и се предлагат доброволно да им бъдат отрязани главите. Ако се вярва искрено на това им желание, то истината е, че не се намира палач, който да завърши акта на тяхната философия...
Пикасо се възхищавал от творбите на Масон – обратно, Масон намирал Пикасо за твърде дресиран, а кубизмът не бил изкуството, което стига корените на психологичните ни извори. Любим философ му бил Хераклит и неговата мисъл, че пламъкът израства от смъртта на различни материи. За Масон творческата яркост била субстанция на чувството за смърт.
През 1942 г. при завземането на Франция от нацистите, Масон е преследван за антифашистки изказвания, а изкуството му обявено за шизофренично. В художника немските окупатори виждат активен противник на войната и Хитлер. Масон намира начин да напусне страната и емигрира в САЩ. През !945 г. се завръща отново в Париж. Работи много активно в областите на живописта, графиката, оформлението на книгата. През 1946 г. се състои изложба на френското изкуство в София, на която Андре Масон е бил представен с няколко произведения. През 1966 г. художникът стенописва тавана на парижкия театър „Одеон”.
Счита се, че във времето на престоя си в САЩ, неговите идеи особено силно повлияват за формиране на т. нар. американски астракционизъм и особено на Джексън Полок.
Отличен е с Националната награда на Франция за принос към изкуството през 1954 г., посветен му е документалния филм на Жан Гремийон „Масон и четирите стихии”.
Умира на 28 октомври 1987 г., деветдесет и една годишен.
Творбите му се намират в авторитетни музеи и колекции: сбирката на Пеги Гугенхайм във Венеция, Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Тейт галери, Института „Корто”, Лондон и др.

Източници:
Surrealist Painters and Poets& An Anthology, Mary Ann Caws, 2001 , страница 41
André Masson and the surrealist self, Yale University Press, 2008 ,201 страници
André Masson ,text: Dawn Ades, 1994 , 128 страници
Andre Masson: a mythology of nature ; Museum Würth, Künzelsau, [18 September 2004 to 30 January 2005), каталог
 

[Edit]