Марко Марков е български художник, скулптор.
Марко Марков е автор на един от най-известните паметници, символи на София – този на Патриарх Евтимий (Попа - 1937). Неговото произведение е мечтата за всеки български скулптор – да създаде творба, пред която всички хора да си правят срещите и несъзнателно да казват не името на мястото, а името на скулптурата.
Неговите произведения се отличават с простота на формата, перфектна композиция, стабилност и ясни пропорции. Изпълнени с езика на фигуралната скулптура, без усложнения, те са виртуозни именно поради своята простота.
Марко Марков е роден на 30 март 1889 в село Върбица, Горна Оряховица. До 1915 учи в Държавното художествено училище при Андрей Николов /за кратко/, Жеко Спиридонов, Марин Василев. През 1924 печели конкурс за специализация в Париж, където прекарва до 1927. Следва в академията „Жулиен” при френските монументалисти Анри Бушар и Пол Ландовски. Силно влияние върху първите му произведения оказва похватите на Антоан Бурдел, Шарл Деспийо, и Аристид Майол.
След завръщането си в България Марко Марков се ориентира към две противополжни посоки и оставя шедьоври както в кавалетния портрет, така и в монументалната пластика. До 9 септември 1944 създава паметника на патриарх Евтимий, както и военните монументи в родното си село Върбица, Долна Оряховица, Борован, Езерче.
След деветосептемврийския преврат Марко Марков създава портрети на румънската скулпторка Ада Джео, Елин Пелин, Ламар, паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. След 1945 става преподавател в Художествената академия.
 

[Edit]