Нови радикални практики са изложби и публични прояви на движение за социално изкуство, което започна спонтанно и хаотично още в началото на 90-те години, главно като реакция срещу интелектуалния контекст в страната.
То се бори срещу „старите консервативни представи за изкуство, наследени от времето на предишния политически режим, отличаващи се с пълна неадекватност към процесите в глобален аспект”. Художниците са наречени „застаряващи пластици".
В същото време младите артисти се противопоставят и на по-възрастните „концептуалисти” от ИСА, които се стремят да създадат нови догми в изкуството, да го ограничат на основата на "политически коректен" интернационално валиден визуален език.
Нови радикални практики ги наричат с право „поредното слугинско изкуство”.
Около 1994–5-а Генади Гатев, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Косьо Минчев, Иван Кюранов, Расим, Слави Славов и др.,обединени от изкуствоведа Свилен Стефанов, подписват Манифеста: текст, който забранява бохемското поведение, носенето на дълги бради и такета, пушенето на лули, не се разрешава на художниците да са дебели, да се хвалят, да продават долнопробни картинки, и др., тоест всичко вътрешно присъщо на българския художник, срещу чиято културна фигура младите въстават.

Радикалите се обединяват около софийската галерия XXL през 1996 г., която се подпомага от фондация „Сорос”.
Радикалите реагират срещу всеки консерватизъм, кариеризъм, примиренчество с престъпността, глада, мизерията, наглостта на "новите" и "старите" богати, които се смятат безнаказани по силата на престъпното си притежание.
Яра Бубнова, eкссъветска изкуствоведка и основателка на ИСА, твърди че в България няма радикално изкуство, освен няколко отделни произведения. На много хора им се иска, колкото се може повече да омаловажат ролята на така наречения кръг XXL, тъкмо защото той непрекъснато напомня за тяхната собствена несъстоятелност, отговарят от Нови радикални практики.

"Хубен, Косьо, Тушев" – този надпис със спрей украсява централните улици на София за ужас на всички собственици на къщи, банки и прясно боядисани административни сгради. Надписът е нелеп, дразнещ, целта е да се създаде изкуство, което налага реален тормоз върху обществото и конкретно върху самомнителната професионална общност.
 

Хубен
Социално ангажирани бяха изложбите на Хубен Черкелов "СПИН" и "Форми на живот", в които се говореше за реалната болест и човешко страдание, което иначе се възприема единствено като статистика.
Скандал предизвиква работата на Косьо Минчев "Некролози" в изложбата N-Форми (единствения досега направен преглед на концептуализма в България, 1994). Там на цяла стена бяха разлепени реални некролози, но вместо ликът на покойника се виждаше някаква порода куче. Българският интелектуалец иска признание и уважение, не, той в никой случай не е куче.
През 1995 г. групата реализира акцията "Футбол" – грозен футболен мач на кално и разорано поле, показана на запис в изложба на "Секция 13". Акцията критикува нелепото социално поведение под формата на безумното гонене на топката в калта.
ХХL се създава през 1996 г.
В XXL правят изложби почти всички млади художници, които изгляват след средата на 90-те.
Кураторите на галерията организират Третата годишна изложба на Център за изкуства "Сорос" със заглавие "Свидетелства. Реалната различност".

През май 1997 в галерия XXL е първата изложба "Нови радикални практики". Изложбата веднага бе обвинена в крайна политизираност и порнография. Инсталацията на Генади Гатев "Лоботомия", в която диапозитиви с кадри от побоя пред Парламента се сменят с акуратно подредени скалпели върху хирургическата маса. От друга, обектът на Георги Тушев "Яж ми кура с чесън".Димитър Грозданов показва листове, изписани с имената на всичките си любовници, придружени от уточняващи подробности като година или локация на действието.
"Нови радикални практики 2" е подготвена през 1998 с подзаглавие "Coup D’Etat" ("Преврат"). Техниката е диапозитив. Ужасяващи са рисуването с ембриони на Хубен Черкелов и кървавите сцени с убити мишки на Георги Тушев. Целта отново е яростната социална критика. Прожекцията е съпроводена с песента "Лили Марлен" в изпълненията на Ива Вани и Аспарух Лешников. Младите артисти са обвинени във фашизъм.
"Нови радикални практики 3" през 1999 г. е под заглавието "Дребни добродетели". Показва видеопърформанси. Идеята е камерата да се даде на хора, които не са работили преди това с нея, за да се постави под съмнение тезата "професионализъм" в изкуството. Това е бунтът срещу неоконцептуалния салон /ИСА/ , които в стремежа си да се покажат като институция въвеждат подобни догми, които ограничават въображението на младите хора.
Появяват се важни за социалното българско изкуство творби като "На журналистите с любов" от Георги Карантилски.
През 2000-а изложбата AC/DC става естествен продължител на "Нови радикални практики". Тя беше направена в напълно нов художнически състав. В нея се включчват художници акционисти като Габриела и Борис Сергинови, Димитър Яранов – живописни инсталации, Дан Тенев и Траян Анев.
От същия тип почти след една година беше изложбата "Красотата на човека в изкуството", в която гаврата с бита и душевността на българския художник и критик е откровена. Тук за пръв път се включиха в тази серия от изложби руският радикален акционист Олег Мавромати и японката Мисако Ямамото.
През 2000-а - съвместна работа на пънк-групата "Бобо, Тошо и Табаков" и акционистите "Limbourg Brothers". В края на май е представен на CD аудиоалбумът "Да нариташ културата" с подзаглавие "12 аудиоакции".
Заедно с пристигането на московския режисьор-радикал Олег Мавромати в края на 2000-а година дейността около албума "Да нариташ културата" се доразвива със заснемането на два видеоклипа на "Бобо, Тошо и Табаков" и "Limbourg Brothers". В на първия клип се появяват кадри от реален разстрел на пленени руски войници от чеченци. Вторияте направен изцяло от работни кадри от филма "Най-голямото кюфте в света". По това време художниците Косьо Хубен и Тушев емигрират в САЩ. Галерия ХХL е взета от общината. Изкуствоведът Свилен Стефанов става преподавател в академията, жени се и пуска брада – т.е. прави всичко, забранено в подписания от него Манифест. Групата, подобно на всички силни и истински движения в изкуството, се разпада. ИСА остава единствената здрава грепа в България в продължение на две десетилетия, факт, който води до усъмняване в истинската индивидуалност на артистите в нея. Този факт също води до нови разочарования и трудни времена за младите авангардисти у нас.
Връщат се позициите от 90-те, когато за да "успееш", наистина трябваше да се съобразяваш с разни "куратори", за чието благоволение беше и е необходимо да заплатиш с безпрекословно послушание в напътствията на "чичковците" и "лелите" концептуалисти, или както сами си се бяха нарекли "неконвенционални художници".

Източници: Литературен вестник, вестник "Труд", статия на Свилен Стефанов