. МАСЛЕНА ЖИВОПИС - живопис, рисувана с маслени бои, най-важната и най-широко разпространената живописна тех¬ника, при която за свързвател на боите се употребяват растителни масла. Боите са багрила (пигменти) от минерален и органичен произход, разтворени в бързосъх¬нещо растително масло (ленено, по-рядко орехово, маково, конопено) или в полусъхливо слънчогледово масло, което ги споява в пастъозен вид. Има и маслени лакови бои, чието свързващо вещество съдържа и лакове (разтвори на безцветни смоли, восъци или балсами в ленено масло, етерични масла, спирт, терпентин). Боите се произвеждат и продават в затво¬рени туби, от които при работа се изстискват малки количества върху палитра. При рисуване маслените бои се разреждат още с ленено масло (безир), терпентин и др. С тях се рисува на платно, по-рядко на картон и дъска, специално грундирани с лепилна емулсия. М. ж. е прилагана и за стенопис (П. Веронезе), но полученият плътен реалистичен ефект влиза в осезате¬лен разрив с архитектурната плоскост. След изсъхването маслените бои обра¬зуват трайна, еластична и химично-устой¬чива цветна покривка. С време тя леко по¬тъмнява, напуква се или се сгърчва, особе¬но при бързосъхнешите масла. Затова обикновено скоро след изсъхването картината се покрива с тънък слой прозрачен лак - вернис. Терминът Маслена живопис се означава в каталозите като "маслени бои", съкратено "м. б" или "масло".
Маслените бои дават плътни, лъскави то¬нове, с които може да се постигнат наси¬тен колорит и пластична моделировка на формите; от друга страна, масленият им състав и разтворител, тяхната пастьозност позволяват те да се полагат и в тънки, нежни и прозирни преходи и полуто¬нове, с което може да се предадат светло¬сянката, въздушното сияние и вальорите на светлината и пространствената далечина, както и трепетите на човешкото лице. По тия си качества Маслената живопис. е най-доброто и подходящо средство за постигане на реалистична правдоподобност и изразителност. Маслените бои са известни още през Х в., по-широко се разпространяват от края на 14ти и през 15ти в., когато са усъвършенствувани от фламандския художник Ян Ван Ейк. Дотогава се е рисувало с по-бистрите акварелни бои (акварелна и фрескова живопис); с восъчни,бои (енкаус¬тика) и с темперни бои. ДО ХУII в. пове¬чето ренесансови художници продължа¬ват да смесват маслените бои с темперни, след което маслените стават главно изо¬бразително средство на европейската жи¬вопис. Смесената техника обаче се явява понякога и в съвременната живопис. Отчасти у Рембранд, в ново време у импресионистите, някои експресионисти, та¬шисти и абстрактни художници М. ж. позволява да се натрупват с четка или с нож масивни количества багрени маси - петна и мазки - в картината и да се създават изразителни или маниерни фактурно¬пластични ефекти. Основни технически разновидности на М. ж. са многослойна¬та живопис и ала прима.
Френският абстрактен живописец Серж Поляков разтваря боите в олио, което съхне дълго, но придава своеобразна "съсирена" фактура на цветните плоскости. В България М. ж. е въведена през Възраждането от академично образованите в чужбина художници Н. Павлович, Ст. Доспевски, Хр. Цокев, Ив. Димитров. До тогава бълг. зографи--етенописци и иконописци, рисуват главно с темперни бои.

Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН