Харалампи Тачев е български художник и приложник. Той автор на първия герб на София /1900/. Занимава се главно с приложна дейност - оформя фасади и интериори на обществени и частни сгради

Той е един от радетелите за създаването на характерен  "български стил" в изкуството. Вплита елементи от старите миниатюри - плетеницата, мотиви от орнаментиката на изкуството от Първата българска държава в своите проекти. Голям дял от творчеството му е посветен на сецесиона и по този начин постига уникален синтез между сецесиона и бългтарския стил.

Харалампи Константинов ТАЧЕВ е роден е на 19 юли 1875 г. в Пловдив. Починал е на 13-14 април 1941 г. в София. В периода 1896-1905 следва Декоративно изкуство в Държавното рисувално училище при Р. Улрих. Още като студент, през 1900 г. създава герба на София.  Поддържа активни връзки с артистичните среди и преди да завърши академия , през  през 1903 става един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" (1903) и негов пръв председател. Също така е сред създателите на Съюза на южнославянските художници "Лада" (негов секретар през 1905-1908), на Дружеството на южнобългарските художници. Член е на Славянското благотворително дружество (от 1911), дружество "Славянска беседа" (от 1920), на Международния съюз на изкуствата и литературата със седалище в Париж (1909), Дома на изкуствата и печата в София и др.

Той оформя орнаментите по фасадите на Централната минерална баня, Светия синод, Духовната академия, орнаментиката в интериора на катедралния храм "Св. Александър Невски", интериора на мавзолея на княз А. Батенберг, декорацията в първия павилион на двореца "Враня"), на българските павилиони на изложенията в Сейнт Луис (1904), Лиеж (1905), Милано (1906), Лондон (1907), Венеция (1910), изложение на кооперациите в Ганд (1924) и др.

Творчеството му има широк обхват - корици, илюстрации, адреси, грамоти, екслибриси, гербове, медали, банкноти, монети, емблеми, значки, пощенски марки, бланки, покани, календари, плакати, стъклописи, знамена, интериори и др. . Изпълнява много поръчки, свързани с Двореца (адреси, тронни слова, официални покани, временна украса за важни държавни събития), Народното събрание, различни министерства, банки, акционерни дружества и др. Едно от големите му постижения е Манифестът на независимостта (1908). Участва в ОХИ в София и Варна, във всички юбилейни изложби на Худ. академия (1921) и на "Съвременно изкуство" (1933,1941). Особено активен е в международни изяви на българското изкуство: Първата и Четвъртата южнославянска изложба в Белград (1904, 1912), Лондонското балканско изложение (1907), Третата южнославянска изложба в Загреб (1908), Венецианското биенале (1910), голямата международна изложба в Мюнхен (1909), българска изложба в Берлин (1916), голямата българска изложба в Прага (1926) и др. Като художник и художествен критик популяризира старобългарската орнаментика, пище по въпросите на хералдиката, история на изкуството, стилознанието. От 1910  до 1932 г. е преподавател и професор по декоративно изкуство в ДХИУ и Художествената академия.

 В кавалетната живопис оставя пейзажи от София, композиции с човещки фигури, етюди. Награден е със златни медали на изложенията в Милано и Лондон, със сребърен на изложението вЛиеж, с орден "Св. Сава" от сръбския крал Петър І (1904), с орден за наука и изкуство (1940). Негови творби се съхраняват в Музей за история на София,  НХГ, ХГ -Пловдив, и много частни колекции у нас и в чужбина.
Лит.: Димитрова, Р. Създателят на столичния герб. - София, 1986, кн. 9, 16-17;
 

[Edit]