КОЛОРИТ (лат. color) - общият ефект от багрите на една картина.
Колортът осъществява обмислена система за емоционално-естетическо въздействие чрез съчетаване нa боите в кapтинaтa. Съчетаването на багрите в реалистичната живопис изхожда от верния локален колорит на предметитe в обективната действителност.
Според основното емоционално съдържание нa творбата, според настроението и темперамента на художника, багрите могат да бъдат обединени и подчинени на един основен общ тон, една основна гама, чрез което се получава колоритната хармония нa картината. Тази гама може да бъде тъмна, приглушена, ярка и светла; може да бъде топла или студена. Колоритът може да бъде и неутрален. В целия свят художниците, които използват студен колорит са малцина - сред тях са Вермеер ван Делфт, Пиеро дела Франческа и някои представители на венецианската школа. Характерно за студения колорит е чувството за дневна светлина, което носи.
Всяка от тези цветни гами има свое емоционално въздействие. Чистата багра, или "суровите цветове" , са характерни за декоративните и народните изкуства и малцина художници.