Георги ЧЕРКЕЗОВ е български художник, живописец.
Създава предимно портрети на възрожденски общественици, просветни и революционни дейци. Рисува Иван Вазов от натура. Неговите портрети са особено ценни не само с художествената, но и с документалната си стойност. Създава пейзажи и натюрморти.
Георги Иванов Черкезов е роден 28 февруари 1880 в София. Починал е на 24 април 1962 в София. През 1904 постъпва в Художественото индустриално училище, но поради липса на средства е принуден да прекъсне за няколко години. Завършва през 1915 при проф. Иван Мърквичка.
Работи като преподавател по рисуване в Русе, Трън, София; художник в МНП.
Портрети на д-р П. Берон, В. Априлов, К. Миладинов, Хр. Г. Данов, Й. Груев, Стафан Караджа, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски, З. Стоянов и др.; продължително работи над портрета на Васил Левски (портрети от 1916, 1936, 1937); портети на писатели: Константин Величков, Михалаки Георгиев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елин Пелин. Черкезов е сред малцината художници, които рисуват Иван Вазов от натура: "Иван Вазов наблюдава генерал¬ната репетиция на "Хъшове" (1907, рисунка), "Портрет на И. Вазов" (1916, пастел), "Иван Вазов преди юбилея" (1920, моливна рисунка), "Иван Вазов. Етюд по скица от натура" (1920), "Иван Вазов чете" (1920) и др. Създава още образи на Климент Охридски (1922), Яне Сандански, Карл Маркс (1953) и др. Портретите на Черкезов притежават и историко-документална стойност ("Пенчо Славей¬ков в Скопие през септември 1908"). Портрети: "Портрет на жена ми" (1921), "Портрет на Роза", "Мадоната" (1924), "Автопортрет" (1940). Пейзажи и натюрморти: "Търновското ждрело "Благоденствие" (1953), "Череши" (1953), "Грозде" (1957). Сътрудничи на сп. "Илюстрация Илинден".

[Edit]