Група „Градът” е първата и вероятно най-успешната група на български артисти – художници авангардисти. Създадена е през 1986 от изкустведа Филип Зидаров и в нея влизат Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попенеделев, Греди Асса,  Недко Солаков...
Групата, подобно на повечето артистични организации съществува кратко 1986-1991. За това време тя се превръща в истинско явление, тъй като за първи път показва на родната публика инсталации, оп-арт, пърформанси и други съвременни арттехники. В годините преди 10 ноември 1989 това се приема почти като политическа акция срещу властта, която публиката жадува от години. Групата става абсолютен хит и за времето, в което съществува, променя сериозно предствата на зрителите за начина, по който съвременното изкуство трябва да се експонира. 

Първата изложба е през 1988 и се казва „Градът?” Следват „Вавилонската кула” (Дом на хумора, Габрово) , хепънинга  „Хамелеон”, „Таванската изложба” /отбелязва края на групата през 1991/ и неосъществената акция "Бруклински мост”.
Преди 10 ноември групата действа на нервите на СБХ, който дотогава се счита за единствен правораздаващ сред артистите.
Акцията „Градът?” с участието на групата и Свилен Блажев организират пространството на на изложбата като площад, от който се спускат 7 улици – седмината автори. Изложбата е без имена, но авторите са ярки и всеки ги разпознава. Идеята е да се получи случаен сблъсък на хора, понятия,идеи, които си повлияват, както се случва във всеки град. Образите включват всевъзможни идеи за големия град – казани с боклук, афиши, светлини, битови вещи. Най-известната акция на групата е "Хамелеон" /1990/ когато всички окачват своите комсомолски книжки на дърво навън и запалени от тях, минувачите също започват да вадят своите книжки и да се отказват от някогашната здрава комсолска структура.
Организацията  създава първата частна групова галерия в България – "Градът" през 1990, като с това съвсем съсипва имиджа на СБХ като единствен собственик на салони за излагане на изкуство у нас и единствен имащ правото да определя кое става за показване пред публика и кое – не.
Галерия „Градът” прави първата изложба с постери на Кристо /Христо Явашев/ и премиера на емигранта Харалпи Орошаков – две имена-табу за тогавашната публика.
Последната експизиция „Таванската изложба” се експонира в ателието на художника и кънтри певец Дари /Драган Милев/. Всеки автор получава самостоятелна стая, в която създава произведенията за изложбата.
След разпадането на групата повечето от артистите-борци срещу академичното изкуство ставата професори в академията - Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Андрей Даниел. И тримата се връщат към живописта като изразно средсто. Божидар Бояджиев също става професор по Живопис, но продължава да работи съвременно изкуство. Недко Солаков прави единствен успешна кареиера извън България. За тях авангардът не е вътрешно присъщ, а само форма на противопоставяне на конюнктурата. 

Източници: Мария Василева, "Градът като антипод", в-к Култура

Вихрони Попнеделев - интервю, в. "Труд"
 

Подобна съдба има пловдивската Група "Ръб", я по-късно и "Нови Радикални Практики"