Златю БОЯДЖИЕВ (1903-1976) е български художник, живописец. (Понякога Златьо Бояджиев)

Златю Бояджиев е сред интересните и търсени български художници. Творчеството му се разделя на два коренно различни периода вследствие на инсулт и частичната парализа на дясната половина през (1951 г.).
Първият период се характеризира със стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. Вторият период се отличава с експресивен маниер на живописване, съчетан с приказни, често символични образи и композиции от селския бит.

Златю Георгиев Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово (Пловдивско). Починал на 2 февруари 1976, Пловдив
Завършва Живопис в Художествена академия - София (1932 г.), при проф. Цено Тодоров. През първия период Златю Бояджиев създава най-ценните си платна, повечето от тях в големите държавни музеи. Това е висока европейска живопис приложена към нашата действителност. Сякаш някой от най-големите европейски художници е ходил по нашите земи и е рисувал българския бит. "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (НХГ 1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и др. Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката иа художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941) и др. Вследствие на инсулт Златю Бояджиев се парализира и дълго време не рисува. След това започва да живописва с лявата ръка коренно различни произведения. Създава стотици композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени съе странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" (1959), "Към кланиците”
Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“.
Най-много картини на Златю Бояджиев (71) има в Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив
След 10 ноември Златю Бояджиев се превръща в мания за колекционерите и е най-често фалшифицираният български художник. Според някои вестници, до Пловдив има цяла фабрика за негови произведения. Обикновено се имитира вторият период на Бояджиев, защото художественото майсторство в първия е недостижимо за фалшификаторите.
 

[Edit]