Бинка Вазова-Николова е изявен майстор в областта на графиката.
Родена е на 1 април 1909 г. в гр. София. Баща й Борис Минчов Вазов е обществена фигура, журналист и участник в политическия живот на страната. Той е най-малкият от братята Вазови - брат е на писателя Иван Вазов и военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов.

Борис Вазов е известен публицист, общественик и културен деятел на своето време. Има големи заслуги за публикуването на много от произведенията на знаменития си брат. Той е „писарят“ на брата-писател, записал по-голямата част от романа „Под игото“ под диктовката на брат си Иван, който по това време боледувал от „очебол“ и по тази причина не можел да пише.

Майка й Елисавета Консулова-Вазова завършва живопис в Мюнхен и е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художествени и критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

Рожденото име на Бинка Вазова е Събина, по името на баба ѝ Съба Вазова. Много от спомените на художничката са свързани с конкретни моменти от живота на рода. „12-годишната Бинка помни чичо си Иван като висок, слаб, мълчалив човек. Често със сестрите си му пеели песни, а той ги погалвал по главиците. Заедно с него прекарали една почивка в Костенец. Сутрин излизал навън с тетрадка и молив в ръка. Възторгвал се от всяка тревичка или цветенце. През една от вечерите тъкмо се готвел да се възхити от дъжда и такъв силен гръм разцепил въздуха, че поетът така си и останал с отворена уста.” – пише вестник „Троянски глас”.

Това, че майка й е художничка, има особено значениe за самата Бинка. Защото вече омъжена и с две деца, майка й се решава да замине за Мюнхен, за да изучава живопис в тенденциите на европейските стилови характеристики, които били актуални за момента. „През 1909 г. Елисавета тръгва за Мюнхен с две малки деца - едното на непълни две годинки, а другото едва на четири месеца. Борис остава в София, за да упражнява занаята си и да печели пари. В Мюнхен Консулова се записва в курса на проф. Книр, който дава положителна оценка на работата й.”
През 1927 г. Борис Вазов е изпратен като пълномощен министър в Чехия. Именно тогава и Бинка Вазова получава възможността си да следва в Прага.

Има спомен, че в Прага семейството дипломатично отстранява ефекта от скандала между Кирил Христов и Дора Габе. Поводът е лекцията "Съдбата на днешната българска литература", която поетесата изнася в чешката столица. В нея тя мимоходом споменава Кирил Христов, без да съумее достатъчно да го похвали. Суетният поет започва грозна разправа с нея. Написва злъчен пасквил срещу Габе, който още на следващия ден излиза в чешки вестник. Статията на Христов излага България и Борис Вазов настоява поетът да се извини на Дора Габе. Елисавета Консулова дава пищен прием в българската легация, за да се потуши избухналият скандал. Идват 180-200 души от културния елит на Прага. Сред гостите са Карел Чапек и проф. Мърквичка.

През 1933 г. Бинка Вазова завършва специалност графика в Пражката академия за изящни изкуства. През 1935 г. специализира в Париж при проф. Жак Белтран. За да опознае Европа Бинка Вазова предприема пътуване с колело във Франция и извън нея. Така Бинка обикаля с приятелката си, французойката Жермен Руяр, с колело цяла Холандия и Белгия. Двете си поставят за цел да видят повечето музеи и архитектурни паметници сред маршрута си. Като скъп спомен от това си пътешествие Бинка Вазова пази шала на Жермен, който тя й дарява на раздяла.
През същата година се омъжва за архитекта Борислав Николов, с когото живеят в Сопот. През този период художничката рисува много от старинните възрожденски къщи в града, част от които по-късно биват разрушени. В така нареченото Радино училище в Сопот, Бинка Вазова създава постоянната експозиция, наречена „Вазовия Сопот“, в чест на чичо си, на неговото творчество и род.

Архитект Борислав Николов започва работа в Сопот при строежа на Вазовите машиностроителни заводи през втората половина на 30-те години на ХХ век. Това е най-хубавият период в живота на двамата. Музеят на Вазов е току-що открит и Бинка общува всеки ден с миналото на своя род. Младата жена рисува с часове стария Сопот. След време, когато повечето от възрожденските къщи и улици са разрушени, единствен спомен за тях остава в картините на Бинка Вазова..
За работите си в Сопот, Бинка Вазова прави редица проучвания. Тя търси спомени и снимки от онова време, среща се с различни местни дейци, събира сведенията и полага труд да се възстанови мястото за подходяща експозиция. Това е Девическото (Радиното) училище, първоначално построено през 1850 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено напълно е през 1877 година по време на Руско-турската война заедно с църквата "Свети Петър и Павел", а през 1879 година бива възстановено. След Освобождението до 1917 година се е ползвало като килимарско училище, а от 1917 до 1930 година поради пожар в новото училище, при който то изгаря, учебните занятия се водели пак в девическото училище.В мазето му е имало стая за наказание на непослушните момичета.

През 1956 г. в съавторство с Цанко Лавренов пише книга за майка си.
Бинка Вазова работи основно графика и илюстрация. Известна е и със своите екслибриси, първият от които, за чеха д-р Индржих Весели, рисува още през 1931 г.
Илюстрирала е някои приказки по народни мотиви и братя Грим, издание на издателство Никола Ив. Божинов. Над поредицата също работят Никола Тузсузов, Георги Богданов, Нева Тузсузова, Любен Кулелиев и др.
Участва в изложби - Пловдив, София, Варшава, Прага, Париж, Сан Паоло. Последната й изложба е от 9 юни 2004г. в Националната художествена галерия.

Почива в София през 2007г.
 

[Edit]