Илия БЕШКОВ (1901-1957) e художник, карикатурист, илюстратор, публицист, оратор.

Илия Бешков е  майстор на рисунката, акварела и творбите с гваш. Създава ненадминати голи женски тела, понякога изопачени или гротескни, но пълни с еротика и емоция.
Социалистическата пропаганда дълго време изместваше истинската сила на Бешков като художник и наблягаше на неговите битови и антифашистки карикатури. По този начин на публиката бе натрапена една банална представа за Бешков като селски битов автор.

Илия Бешков е роден на 1901 в Долни Дъбник. Починал на 23 януари 1958 г. В София.

Рисува и свири на народни инструменти, шегува се с всичко от малък. В клас рисува съучениците и една сутрин облепва цялото училище с карикатури на директора и всички учители.
Илия Бешков първоначално се насочва към правото и следва две години в Юридическия факултет на Софийския университет, после работи като учител в родното си село и едва след това завършва Живопис Художествената академия при проф. Никола Маринов. Публикува свои карикатури от студент, но остава ненадминат като майстор на женското тяло. Той използва голата женска фигура за осмиване на социални ситуации: „Кокетка”, „Тоалет”, „Баня”.

Илия Бешков има силен и неспокоен характер, не се примирява с нито една власт. Участва в юнското въстание през 1923, заради което е арестуван. След атентата срещу църквата Света Неделя (1925) Бешков отново е арестуван и инквизиран . Рисува карикатури с безпощаден хумор, взимайки на прицел фашизма. По-известни карикатури от това време: „Гьоринговият културен фронт”, „Испанска хроника" (1935). Работи като редактор в Стършел"(1940-1941) .
След 9 септември 1944 г. брат му (министър на земеделието през войната) е екзекутиран. Илия Бешков отказва да емигрира, но когато го обявяват за „патриот” отрича: „Просто бих бил нещастен далече от България – това е чист егоизъм”, казва той.

Бешков не се плаши от новата власт и пише статии в защита на колегите си, съдени от Народния съд.
 

По време на Народния съд Бешков бил призован за свидетел на обвинението срещу Александър Божинов. Когато го разпитват, обвинителят се обърнал към него: „Вие, най-големият карикатурист на България.“ При тези думи Бешков трепнал, започнал да пелтечи и едвам успял да каже: „Аз не съм най-големият - най-големият е на подсъдимата скамейка.“ И млъкнал, а очите му се изпълнили със сълзи, готов да се разридае. Настъпило смущение и повече не го питали.“

Илия Бешков оказва огромно влияние върху българското изкуство не само с рисунките си, но и като учител. Колоритна личност и обаятелен преподавател, лекциите му в Художествената академия се превръщат в истинско събитие и студенти от всички специалности се тълпят да го слушат. Понякога дори биел учениците  бастуна си /Виж Любопитни факти/Отдава голямо значение на изграждането на характерите на студентите, като смята, че рисуването е следствие от силата на  личността. "Дали ще станете художници, зависи от таланта ви, но личности трябва да станете. Бъдете личности, това ще ви каже как да употребите рисунката."
Той е преподавател по рисуване (1945), доцент по графика (1947), професор но илюстрация (1951). На негово име е учредена награда за карикатура.

През 2006 г. експертите на Сотбис, Ню Йорк, попаднаха на копия на Бешкови рисунки и ги взеха за произведения на неговия съвременник Жул Паскин, чиито цени са доста по-високи от тези на най-големите български художници. Този факт наложи преоценка творчеството на Бешков като на художник от световна величина.

Други по-известни карикатури на Илия Бешков:
Дипломати" (1941), "Войната" (1942) "Екзекуция" (1942), ,'Пазителите(" (1942), ,.Всичко за фюрера " (1943), ,.Зловещата 1943", които са смел и силен протест срещу фашизма, „Извличане на немския ботуш от Балканите (1944), В страната на ботушите, 1945. "Планът Маршал", "Не всичко, което хвърчи, се яде", "Англия призна Китай " и др. Илюстрира детски списания и вестиници над над 50 книги за деца, юноши и за възрастни: "Приказен свят" (1929) и "Ането" (1938) от Ангел Каралийчев, „Дяволите в зимника" - С. Попов (1938), "Тошко Африкански" - А. Каралийчев (1945),
 

[Edit]