Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) е художник, живописец.

Владимир Димитров - МАЙСТОРА е един от най-големите български художници, той се е превърнал в символ на българското изобразително изкуство. Картините на Майстора са създадени на един дъх, те са с чисти цветове, натурата е деформирана експресивно, въздействието е постигнато чрез контраст между топли и студени багри. Майстора носи модерността на 20 век, но постига по-голяма убедителност от своите съвременници. Неговите произведения са с  верен рисунък и свободно приложена широка мазка на багрите. Графичните си рисунки изгражда без предварителна подготовка с молив. 

 Владимир Димитров-Майстора е роден е през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време работи като бояджийски чирак и писар в Окръжния съд(1898-1903). Сприятелява се с поетите Никола Венетов и Емануил Попдимитров, в свободното си време рисува по всички свободни пространства - по книгите за протоколи, по стени и врати. Създава портрети на чиновници от съда, на съдии, адвокати, подсъдими. Рисува и пейзажи из околността на Кюстендил и битови сюжети. На 11 май 1903 в гимнастическия салон на Педагогическото училище в Кюстендил е открита първата изложба с негови рисунки. През есента хората в града събират доброволно средства и го изпращат да учи в София. Разстоянието от Кюстендил до София Майстора изминава пеш и постъпва в Рисувалното училище като извънреден ученик. Преподавателите му са Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка. В своя начален период рисува главно портрети и пейзажи.
През 1911-1918 е преподавател по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов. П осещава (1912) Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена. 1913-1915 в Свищов е учител и Николай Лилиев. Двамата творци се сближават и сърдечната им връзка остава чиста до края на дните им. Майстора взима участие в Балканската (1912-1913) и в І световна война (1914-1918) и създава произведения с военна тематика и много пейзажи. През 1916 участва в българска изложба в Берлин. След войната Майстора си подава оставката като учител, за да се отдаде изцяло на рисуването.
След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Пътува, за да рисува. Обикаля Кюстендил, с. Земен и Жабляно. През 1920 със заповед на министъра на просветата Майстора е назначен за професор в академията, но той отказва да заеме поста без конкурс. През 1922 Майстора прави изложба в "Манежа", София, която се посреща с голям интерес. После, с подкрепата на Борис Георгиев заминава за Рим. Участва в годишната изложба на римските художници с 30 рисунки с туш, които са откупени наведнъж от американския колекционер Джон Крейн. През 1923 Майстора се уговаря да работи изключително за Д. Крейн. Сделката продължава 4 години, а през 1924 заминава за Ню Йорк, но не понася живота там и се завръща, за се установи в село Шишковци, където живее до 1948г. Прави две изложби (1925 и 1945), и една в с. Дивля (1925). През март 1935 и април 1938 урежда експозиции в Художествената академия. През 1958 реди съвместна изложба с Ц. Лавренов в Белград.

След смъртта му (1960) в София е организирана експозиция с творби от Цариград (1980) и голями изложби по случай 100 и 120 години години от рождението му (1982, 2002).
 

Майстора рядко запазва името на модела за заглавие на картините(Донка, Стана). В повечето случаи творбите носят общи заглавия:

"Мома от с. Шишковци" (1924, САЩ), "Моми" (НХГ), "Три моми" (ХГ, Казанлък), "Момък от Шишковци" (1924, САЩ), "Моми-сестри от с. Дивля" (ок. 1928-1930, НХГ), "Мома от с. Калотина" (към 1929 и 1935, НХГ), "Ръкоцелуването" (ок. 1930-1935, НХГ, "Мома сред ябълки" (ок. 1930-1936, НХГ), "Девойки от Кюстендилско" (1930-1935, НХГ), "Родители и деца" (ок. 1935¬-938, НХГ), "Момиче със слънчогледи" (ХГ, Кюстендил), "Момиче сред ябълки" (ХГ, Бургас) ,  "Женски портрет" (НХГ), "Жетварки" (ХГ, Кюстендил), "На нивата" (ХГ, Кюстендил) и др.
Негови творби се намират в НХГ, Кюстендилската ХГ "Владимир Димитров - Майстора", в много ХГ и частни сбирки в страната, в сбирки в чужбина - САЩ и др.

Източници: Енциклопедия на изобразителните изкуство в България, БАН,
Димитър Аврамов. Владимир Димитров ¬Майстора. С. 1983: Г. Ст. Димитров, Владимир Ди¬митров - Майстора и българската критика. С. 1982

[Редактирай]